Да, има мит за брака и имотите.
И все още съществуват хора, които се отказват да сключат брак, точно заради този мит. Смятам, че е крайно време да спрем да обвиняваме имотите като една от причините, поради която толкова хора отказват да положат подпис.
Вярно е, че светът се променя, а с него – и отношението на все повече хора към брака.
Теориите за това защо бракът изпада все повече от класацията на хетеро двойките, а става възможен във все повече държави за еднополовите двойки, са различни. Моята теория е, че кой каквото не е имал и каквото му е било забранено – докато не го опита, все си мисли, че то е най-сладкото.
Знам също, че откакто жените откриха, че могат да оцеляват и без мъжете, откакто имат достатъчно права и възможности, а в резултат на това – и доходи, бракът като икономически важна единица започна да става излишен в очите на някои хора.
Изобщо не повдигам темата дали светът се променя за добро. Както и донякъде обръщането на ролите на половете. Не искам да засягам и другите страни на брака, неикономическите. Темата ми днес е за това как се отразява решението на двама човека по отношение на имуществените права в живота им.
И тъй като съм отделила достатъчно внимание на липсата на право на наследяване при двойките, живеещи без брак, което /поне според мен/, е изключително голям проблем, но все пак има частично решение, в тази статия искам да фокусирам вниманието ви на един все още широко разпространен мит за брака и имотите.
Защо точно тази тема?
Защо за мита за брака и имотите?
Защото все още продължавам да чувам оправдания, че някой не се е оженил/омъжил, заради имотите, защото така бил по-независим.
Невежество и предразсъдъци!
Ставате ли зависими по отношение на имотите, ако сключите брак?
Всичко, придобито възмездно по време на брака, става собственост на двамата съпрузи, ако са сключили брак и не са извършвали „екзотични“ действия като сключване на Брачен договор /Договорен режим/ или не са избирали Режим на разделност. Ако се чудите какво е това второто, значи сте типичен средностатистически българин, който най-вероятно си живее с половинката в стандартния законов режим на общност /всичко, придобито възмездно по време на брака, става съпружеска имуществено общност/.
За някои хора режимът на общност е плюс. Например ако и двамата партньори цял живот изплащат жилище или и двамата допринасят за обзавеждането на въпросното жилище, или пък събират пари и си купуват кола – тогава е добре да има някакво доказателство, че тези активи са и на двамата. Защо е нужно доказателство съм сигурна, че хората, които са минали през филма „развод“, вече сами са си отговорили на въпроса.
За други, това е минус. Това са хора, които по някаква причина желаят придобитото от тях по време на брака да остане само тяхна собственост. Най-често това са хора, които купуват имоти изцяло със собствен принос или са получили парите за покупката от свои роднини /най-често родители/.
Добрата новина е…
Както споменах по-горе, е че от 2009 г. насам Семейният кодекс даде възможност на брачни двойки, които не желаят всичко, придобито възмездно по време на брака, да е собственост и на двамата съпрузи, да избират между Режим на разделност и сключване на Брачен договор. Новият Семеен кодекс на практика почти изтри ограниченията по отношение на имуществените права между брачните двойки. Възможностите са наистина големи. С Режима на разделност, вече може да си женен, но ако само твоето име фигурира в нотариалния акт, то само ти ставаш собственик. Брачният договор /договорният режим/ пък дава още по-големи възможности. С него могат да се уреждат имуществени права по договорка между съпрузите както за имоти, придобити по време на брака, така и за имоти, придобити преди сключването му. Има възможност за уговорки в случай на развод, което улеснява доста процедурата по евентуално прекратяване на брака.
Лошата новина е…
Че повече от 13 години след като е дадена тази възможност, все още много съпрузи или не знаят какво е това, или се притесняват да се възползват от тези законови възможности – било от незнание, било от някакви други емоционални притеснения. Както съм споменавала вече, познавам човек, който искаше всичко, придобито по време на брака само на негово име, да бъде негова лична собственост, защото съпругата му нямаше никакъв финансов принос, но така и не посмя да предложи сключване на законовия Режим на разделност… заради името му и начинът, по който се учредява – с Декларация за разделност. Беше убеден, че дори само споменаването на подобно нещо може да доведе до развод. Без коментар!
Подчертавам – ако човек наистина има желание да сключи брак, имотите /вече придобити или бъдещи такива/ отдавна вече не са пречка за това.
Напротив, инструменти като Брачният договор дават много повече възможности и може да излезе много по-евтино едно прехвърляне на имот между брачни партньори с Брачен договор, за разлика от стандартното прехвърляне с нотариален акт. Нещо, което двойките, живеещи на семейни начала, няма как да си позволят.
Защо смятам, че все още хората възприемат като екзотика останалите два законови режима – този на разделност и договорния? Заради статистиката. Цифрите показват, че за 2018-та година от общо 28 785 броя регистрирани режима на имуществени отношения, само 713 двойки са избрали законовия режим на разделност, а едва 417 да сключили Брачен договор. Останалите 27 657 – дали по своя воля, дали от незнание, си я карат в режим на общност. Защо цитирам цифри от 2018-та, а не дам за пример изминалата 2021-ва да речем? Защото родната Агенция по вписванията не си е направила труда да ни даде статистика след 2018-та. И все пак – има статистика от 2009-та насам. Ще видите, че за почти 10 години положението не се е променило кой знае колко. За сметка на това пък статистиката за 2020-та е, че почти 60% от новородените са се появили на този свят при двойки без брак.
Толкова за брака и имотите. Има, обаче, и други важни сфери, на които бракът се отразява. Кредитите например. И тъй като темата брак и кредити е изключително важна, ще й отделя специално внимание в следваща статия.