Знам, че много от вас възприемат завещанието като нещо средно между отживелица, екзотика и нещо „което го дават само по телевизора“.
Знам също, че наследяването на недвижим имот чрез завещание е много по-рядко срещано явление на фона на наследяването по закон.
Убедена съм, обаче, че в съвсем близко бъдеще това ще се промени.
И не, нямам кристална топка и не мога да виждам бъдещето. Но имам достатъчен опит както в сделките с имоти, така и достатъчно дълъг „стаж“ в слушането на притеснения на клиенти по отношение на това кой и как ще наследи онова, което ще оставят след смъртта си.
Защо съм убедена, че занапред ще сме свидетели на все повече завещания?
Защото светът се променя, а с него и отношението на хората към брачната институция.
А бракът и наследяването, поне към момента, са много здраво свързани.
Преди да обясня какво точно имам предвид, нека ви дам кратка, но показателна статистика…
За 2020-та година почти 60% от новородените деца, са от двойки, които съжителстват без брак.
И този факт е особено интересен, след като законодателят още през 2009 г. направи и невъзможното да даде свобода на двойките, които искат да сключат граждански брак, да получат независимост и права, които до 2009 г. нямаха.
Визирам все още почти от никого неползвания Режим на разделност /знам, че му дадоха абсурдно име, но…/, при който съпругът, на чието име е придобит даден актив, става изключителен собственик на актива. С други думи казано – кой каквото си купи, за него си е. Същото може да се ползва и за пасивите, разбирайте – кредитите. Но това е една друга тема. Масово хората се стряскат от думата „разделност“: „Как така хем сме в брак, хем сме разделени?!?“/цитат/.
Визирам и Брачния договор, за който все още повечето българи си мислят, че е някаква „глезотия за богаташи“ /цитат!/, в който има още по-големи възможности за уреждане на имуществените отношения между съпрузите.
Фактите са си факти и те са, че хората все по-често отказват да сключват брак.
За да бъда коректна в изказа си, трябва да уточня, че хетеро двойките, които по закон имат това право – все повече не желаят да се възползват от него. Еднополовите двойки, на които у нас все още със закон е забранено да сключват брак, в повечето случаи искат, но те пък не могат.
И така – от една страна имаме едно мнозинство, което има права, но не иска да се възползва от тях. И от друга – едно малцинство – което иска да сключва брак, но пък няма право.
Резултатът е – все по-малко бракове.
И какво общо има всичкото това със завещанията?
Нека си представим, че Иванчо и Марийка са женени. Имат и син – Никола. Живеят в жилище на Иванчо, негова лична собственост, дарение от баба му. Вярно, имотът е на Иванчо, но през 20-те години брак, съпрузите 3 пъти са му правили ремонт и 2 пъти са сменяли мебелите и уредите. Иванчо се шегува, че за тези 20 години имотът е глътнал толкова пари по ремонти и обзавеждане, че май щяло да им излезе по-евтино, ако били излезли да живеят под наем. Или поне нямало да се занимават с майстори.
Един, недотам прекрасен ден, Иванчо си отива от този свят. Тъй като имат сключен брак, Марийка ще наследи починалия си съпруг, заедно със сина си. Усилията, труда и средствата, които е вкарала Марийка в жилището на Иванчо, все пак не са били на вятъра, защото и тя ще стане собственик на част от имота.
Какво би станало, ако Иванчо и Марийка са живели без брак и са имали детето си Никола?
Представете си абсолютно същата ситуация, но без подпис.
В този случай само и единствено детето на починалия родител има право да наследи. В случая само Никола наследява Иванчо и няма никакво значение дали „детето“ е на 2 или на 52 години. Няма значение и колко ремонти е правила в този имот Марийка. Никакво значение!
Ще си кажете: „Е, няма лошо! Какъв е проблемът да наследи детето?“.
Проблемът е, че всеки човек на този свят е важен и всеки е дете на някого. Както казваше баба ми: „Всеки душа носи“. И в ситуация, в която отношенията между родители и деца са цветя и рози, проблеми няма. Но ако по някаква причина Никола се окаже неблагодарен син и реши, че след като законът го прави собственик на 100% от имота, то той може да прави с въпросния имот каквото си пожелае, няма никаква пречка синът да продаде имота, да прибере парите, да замине за Занзибар, защото сега така е модерно, и да остави Марийка на улицата. И преди някой морализаторски да е заявил, че това е проблем на възпитание, а не на законова уредба, уверявам ви, че никой родител не тръгва да възпитава умишлено детето си като престъпник, безделник, пройдоха или други неприятни думи, но понякога такива неща се случват.
Един подпис дели преживелият партньор от това дали ще стане или няма да стане наследник на починалия си партньор.
Без значение от приноса, който е имал за оставените от починалия активи.
Нека сега си представим още по-интересна ситуация…
Иванчо и Марийка са женени, но нямат деца.
Когато Иванчо си отиде от този свят, Марийка ще наследи имота, заедно с преживелите родители на Иванчо /свекъра и свекървата й/, както и заедно с брата и сестрата на Иванчо. Ако Иванчо няма братя и сестри и родителите му вече не са живи, Марийка – като вдовица на Иванчо – ще наследи всичко.
Какво би станало с Марийка, ако нямат деца с Иванчо, но нямат и брак?
Нищо. Марийка няма да наследи нищо. И понеже нямат деца, всичко ще отиде в преживелите родители на Иванчо, ако има такива, или в братя и сестри, а ако няма – в по-далечни роднини. Ако пък съвсем няма кой да наследи – накрая ще наследи държавата или общината. А, нали се досещате, нито държавата, нито общината са правили ремонти и са се грижили за въпросното жилище цели 20 години.
С други думи казано – към момента законът казва: „Имаш ли подпис, наследяваш. Нямаш ли подпис – не наследяваш“. И няма никакво значение дали си давал и какво си давал през всичките тези години. Не е луд който яде баницата.
В ситуация, в която една двойка /хетеро, защото не желае да сключва брак или еднополова, защото законът не й позволява да сключи брак/ живее във фактическо съжителство и всеки от партньорите допринася за натрупването или запазването на даден актив, към момента няма друг начин, по който всеки един от партньорите да бъде защитен при смърт на другия, освен оставянето на завещание. Завещание в полза на преживелия партньор.
Това е отново законова възможност. Нарича се наследяване по завещание. Другото е наследяване по закон. По закон наследяват роднини и преживял съпруг. По завещание може да наследи всеки.
И понеже за съжаление партньорът, с когото живеете на семейни начала все още по нашето законодателство влиза в графата „никой“, завещанието е единственият начин към момента хората, които не желаят да сключват брак, да уредят все пак по някакъв начин имуществените си взаимоотношения така, че след смъртта на единия, преживелият партньор да не бъде третиран като „никой“.
„Ама то нали завещанието можеш да се оспорва?“ – сигурно някой вече се е досетил да попита.
Всяка една сделка с имот може да бъде атакувана. Да, наследниците с право на запазени части имат право да търсят запазените си части. В случая с Иванчо и сина му Никола – Никола би могъл да търси запазената си част, защото той е наследник с право на такава. На такава биха имали право и родителите на Иванчо, ако го бяха надживели. Но дори завещателните разпоредби на Иванчо да бъдат намалени до размера на разполагаемата му част, въпреки всичко Марийка не би останала без нищо, както би се случила, ако няма брак с Иванчо и ако няма и завещание.
Смятам, че завещанията ще имат все по-голямо място в живота на българина по две причини:
- Все по-малко са браковете у нас.
- Все повече хора ще осъзнават рисковете от липсата на брак по отношение на имуществените въпроси.
Истината е и, че малко хора са запознати с това какво точно може да му се „оспори“ на едно завещание.
Но с времето, убедена съм, когато повече хора осъзнаят рисковете, които коментирам в тази статия, същите тези хора ще започнат да търсят решение на този толкова важен казус. А който търси – намира.