/Саморъчното завещание – 6 грешки, които може да допуснете!

Саморъчното завещание – 6 грешки, които може да допуснете!

Споделете тук:

Това е един от документите, който притежава голяма сила по отношение на вещното право и наследяването и същевременно вероятността да сбъркате, когато го пишете, е доста голяма.

Но защо отделям толкова внимание на един, според много хора, остарял способ за разпореждане с имуществото? Както каза една моя клиентка: „Ама ти сериозно ли? Тия завещания не са ли само по филмите?“.

В общия случай обществото ни си представя човекът, оставящ завещание, като престаряла богата вдовица, решила да лиши от наследство наследниците си по закон /деца или внуци/ и да ги накаже, като завещае имуществото си на някой друг.

Но тази представа занапред ще се променя.

Отделям толкова внимание на завещанията, защото според мен тепърва на хората ще им се налага да правят все по-често завещания. Поради един прост факт – все по-рядко българинът сключва брак. А това води след себе си последствия. Както в наследяването, така и по отношение на данъците. Написала съм отделни статии по темите, защото те са много важни.

И така… Убедена съм, че докато законът ни не започне да третира фактическото съжителство между двойките като равносилно на брачен съюз, то завещанията ще са един от малкото способи живеещите на семейни начала двойки да уредят имуществените си отношения след смъртта на единия партньор.

Но… никой не ни учи как да пишем завещания.

Много рядко хората търсят съвети и от адвокат, преди да съставят завещанието си. А трябва, след като никъде не ни учат на това.

Ето защо съм виждала в практиката си завещания, които са написани много красиво и четливо, но не са пораждали действие.

Грешки, които е възможно, но в никакъв случай не трябва да допускате, когато пишете саморъчно завещание:

  1. Писането на завещанието на компютър или друго устройство /не знам дали все още някой използва пишещи машини, но това е другото устройство, за което се сещам/.

Затова и името му е „саморъчно“, защото трябва да използвате ръката си. Саморъчното завещание се пише задължително на ръка. Няма значение дали ще ползвате печатни или ръкописни букви. Важното е да са написани от вас. И не, това че вие сте движили мишката или сте щракали по клавиатурата, не прави завещанието написано от вашата ръка.

И познайте защо законът е категоричен, че завещанието трябва да е излязло от вашата ръка? Защото така по-лесно би се направила една графологична експертиза, ако такава се наложи. Защото сигурно всички сте чували за хора /особено възрастни/, които са ги карали да положат подпис на бял лист и после на този бял лист като с магия се появяват разни неща, за които човекът в последствие се оказва, че хал-хабер си е нямал.

2. Вие диктувате – някой друг пише вместо вас.

В никакъв случай не го правете! Пак повтарям – трябва да е написано от вашата собствена ръка. И аргументи от рода на: „Ама аз пиша много нечетливо! Никой няма да ми разбере!“ тук са абсолютно нерелевантни.

По-интересно е, когато човекът, който прави завещанието, е в невъзможност да го напише сам. Може да е на легло, може да е парализиран. Ако ментално, психически е добре /т.е. съзнава какво прави и може да отговаря за действията си/, няма проблем да остави завещание, но определено саморъчното завещание не е формата, когато трябва да избере. Защото има решение на съда, което обявява завещание за недействително, въпреки адекватните и логични аргументи, че оставилият завещание е бил на легло, не е можел да пише, но е диктувал и то в присъствието на двама свидетели. С други думи казано – не спазите ли предписаната от закона форма, може да си вадите от задния джоб цял арсенал с аргументи и смисъл няма да има. Директно ви свирят „служебна загуба“.

3. Липса на дата или непълна такава

Дата на завещанието е много важна. Защо? За да се прецени, от една страна, дали лицето, оставило завещанието, е било дееспособно. Има хора, които са поставяни под запрещение /т.е. за даден период от живота им здравословното им състояние – физическо или психическо – не позволява те да извършват определени действия/. Т.е. според закона те не могат да отговарят адекватно за действията си и поради тази причина имат забрана да извършват определени такива. И ако един такъв човек е оставил завещание в момент, в който според закона не е имал право да извършва такова действие, то тогава това действие все едно никога не е извършвано.

Другата причина е, че човек може да остави и 10 завещания /всъщност – няма ограничение в бройката/, но действие ще породи само последното. А ако няма дата, няма да се знае кое е последното.

4. Подписът – поставен не на място.

Груба грешка ще е, ако след подписа си сложите каквото и да било. Като дописване например, защото в последния момент сте се сетили за нещо и ви мързи да препишете всичко наново. Помнете, че завещанието не е писмо до ваш познат, за да сложите едно PS /послепис/ след подписа си. В завещанията послеписите се наказват с нищожност.

Най-често се допускат грешки, обаче /и това не е мързел, а е грешка от незнание/ при поставянето първо на подписа, а след него на датата.

Помнете – подписът трябва да е най-накрая. След подписа не трябва да има абсолютно нищо. Защо? Защото трябва да е сигурно на коя дата е написано завещанието, а след подписа винаги може да се допише всичко. Затова правилото е – след подписа да няма нищо.

5. Двама човека правят едно завещание.

Тази грешка се допуска предимно при съпрузи, които имат общо имущество и от незнание използват един и същ документ, за да изразят общата си воля. И двамата полагат подписи, но това не прави завещанието действително. Защо? Отново – защото не е спазена предписаната от закона форма. А според закона завещанието е строго личен акт не случайно. Защото както се раждаме сами /и не, няма да отговарям на досетливците, които ще попитат: „Ами близнаците? Те не се раждат сами.“/, така и умираме сами. А завещанието поражда действието си от момента на смъртта на завещателя. Когато двама човека са написали общо завещание, смъртта на единия няма да съвпадне с края на другия. И не, недействителни ще бъдат и уговорките, че завещанието „ще влезе в сила при смъртта на първия“ /защото и такива предложения съм чувала/.  Защо? Защото това е „творчески процес“ върху закона, а това не е позволено.

6. Поставяте условия, които са невъзможни, противоречат на закона или на добрите нрави.

Това е една много голяма тема, на която ще обърна отделно внимание. Тя засяга най-вече хората, които са решили да поставят някакво условие на човека /може да е на физическо, но може и да е на юридическо лице или лица/, на когото завещават.

Най-общо казано, трябва да знаете, че завещанието е безвъзмезден акт. Т.е. не трябва да очаквате нещо насреща. Ако от написания текст стане ясно, че завещаватее, защото очаквате лицето, на което завещавате, да се грижи за вас до тая на живота ви /това е реален пример/, то тогава това завещание ще бъде недействително. Защо? Защото това на практика вече е сделка и законът е предвидил друга форма за подобен тип сделки. Наричат се „прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка“.

Относно нарушаване на добрите нрави, ще дам друг пример: „Оставям цялото си имущество на внука си, но ако в срок до 1 година от смъртта ми се разведе със съпругата си“. Може и да ви е смешно, но има хора, които с радост биха написали това. Хубавото е, че то няма да породи действие. За онези, които са се запитали какво казва законът, ако условието е „внукът да се ожени“, както вече казах, предстои друга статия.

За целите на тази е достатъчно да знаете, че ако сте решили да поставяте каквото и да било условие, силно препоръчително е да се консултирате с адвокат, който да ви посъветва дали въпросното условие изобщо има място в едно завещание.

Естествено, трябва да сте написали четливо текста, трябва да е ясно кой сте вие /т.е. да опишете подробно личните си данни/ и на кого завещавате /личните данни на лицето, на което завещавате/.

И не, не е нужно да описвате имот по имот, предмет по предмет – онова, което искате да завещаете, ако завещавате всичко на едно лице. Нужно е да конкретизирате само, ако правите завещание на различни лица.

Освен това, в момента, в който правите завещанието, вие не знаете какво ще притежавате или не към момента на смъртта си. Така че една обща формулировка „цялото ми движимо и недвижимо имущество“ би била достатъчна.

Обръщам внимание, че въпреки пространната статия на тема саморъчно завещание, много по-добре би било човек да направи нотариално завещание!!!

Защото тогава вероятността да допуснете глупава грешка от незнание е сведена до минимум. Но за това – в следваща статия.

Ако смятате, че тази информация може да бъде полезна и на друг – споделете я в социалните мрежи!

Ако темата ви е интересна, рубриката „Това не се учи в училище ще бъде допълвана всеки понеделник с нова статия по темата. Може да се абонирате за новите статии във формата по-долу.

За да получите безплатен достъп до над 750 видеа по темата „Как да сбъдвате сделките си с имоти безопасно, особено ако те са обвързани с кредит“, абонирайте се тук за канала на Поля Христова в Ютуб!

Споделете тук:
Абонирай се за новите статии
Научи истината за пазара на недвижими имоти! Разбери кое е най-важното, ако имаш или търсиш кредит!  
Прочети още