Как се представи пазарът на покупко-продажбите на недвижимите имоти според статистиката на Агениция по вписванията за изминалата 2016 г.
Ръст от 8.62 % за 2016 г. спрямо 2015 г. отчита гр. София в покупко-продажбите на недвижими имоти.
Продажбите за столицата за 2016 г. са с общ брой 26 480 – с 2 101 броя повече от вписаните през 2015 г. – 24 379 броя.
И може би не е случайно, че отново в столицата имаме покачване. Явно хората масово мигрират към столицата, защото пазарът на имоти в страната през 2016 г., макар и лек, отчита спад.
Спад от около 0.75 % за 2016 година спрямо 2015 г. за покупко-продажбите на недвижими имоти за страната отчете статистиката на Агенция по вписванията – Имотен регистър.
Продажбите за страната за 2016 г. са с общ брой 228 586 – с 1 735 броя по-малко от вписаните през 2015 г. – 230 321 броя.
Запазва се тенденцията да се увеличава броят на сделките от първото към последното тримесечие на годината.
Къде сме – на фона на вече уж отминалата криза?
Къде е страната: страната стигна „дъното“ през 2010 г. с най-малък брой отчетени сделки за покупко-продажба – точно 182 376 броя. Ръст от 25.34 % за 2016 г. спрямо 2010 г., когато страната стигна дъното.
Къде е София: столицата стигна „дъното“ през 2012 г. с най-малък брой отчетени сделки за покупко-продажба – точно 18 166 броя. Ръст от 45.77 % за 2016 г. спрямо 2012 г., когато София стигна дъното. Това се случи за 4-5 години!
Дали е нужен коментар за това с какви темпове наваксва столичата спрямо страната като цяло?
Какво ни очаква през 2017 г.?
Според мен – един недотам добре забравен, вече гледан сценарий. Покачване броя сделките, оттам и ръст на цените. И всичко това, за съжаление – съсредоточено в големите градове и най-вече – в столицата.
Продължава тенденцията малките градове все повече да се обезлюдяват и населението да се струпва в няколко точки на страната.
На пазара на недвижимите имоти през 2016 г. се появиха все повече физически лица, които търсеха имот не за себе си, а за инвестиция. Това нямаше как да не се отрази както на броя на сделките, така и на ръста на цените. Банките имаха изключително агресивно-ухажваща политика спрямо клиентите. Всичко това допринесе и доведе до логичните цифри от 2016 г. За купувачите, които ще се наложи да купуват имот за себе си през 2017 г. ще става все по-трудно и все по-скъпо.
И отново ще се засили тенденцията парите от продадените в провинцията имоти да се пренасочват към столицата.
За да се изпълни старата формула:
„пари от имот в провинцията + кредит = имот в София“
Докога така?
Колко ръст на цените и колко сделки може да поеме пазарът?
Кой знае…
Аз обичам конкретните цифри и бих се обърнала отново назад. Преди точно 10 години – през 2007 година. Защо тогава? Защото тогава пазарът беше най-силен. Точно 325 385 броя покупко-продажби бяха отчетени през 2007 г. За сравнение – през 2016 г. бяха 228 586 броя.
С други думи: почти с 30 % сме назад през 2016 г., спрямо броя на сделките през 2007 г., преди кризата.
Положението със София е още по-драстично: с повече от 40 % са назад продажбите на имоти в столицата през 2016 г., спрямо броя на сделките през 2007 г.
Значи – имаме поле за развитие – за брой сделки, за ръст на цените и всичко това, обилно полято с все по-голяма кредитна задлъжнялост на населението.
Докога така?
Ще поживеем и ще видим!