Рефинансиране на кредит – как да разберете кой момент е подходящ

Питате ли се точно кой момент е подходящият, за да влезете в схватка с банкерите и да подобрите условията по кредита си? Или направо да се разведете със сегашния си кредитор и да се обвържете с друг?

Оказва се, че доста хора се питат точно това. Но си остават само с питането…

Само преди седмица пуснах материал, посветен на темата за рефинансирането на кредити и по-точно – каква е истинската причина, за да не успяват с рефинансирането повечето хора. Отзвук наистина имаше – чак се изненадах. Имейлът ни буквално се задръсти от търсещи безплатни съвети как да рефинансират, но почти всички кандидати влизаха в някоя от следните графи:

• хора с лоши кредити;
• хора, загубили работата си;
• горди собственици на зарязани строежи.

Кое е общото между тези хора?

Всички те вече имат проблем с обслужването на кредитите си.

Какъв е изводът?

За да се замисли за рефинансиране – стандартният български кредитоискател първо трябва да изпита някакъв вид затруднение.

Мотиваторът за едно потенциално рефинансиране или предоговаряне на условията по кредит, обикновено са някакъв вид проблеми.

Или длъжникът е изпаднал във финансово затруднение и започва да осъзнава, че месечната вноска по кредита вече му тежи.

Или тотално го е закъсал с парите, защото е влязъл в гордите редици на безработните.

Или сградата, в който е закупил апартамент на зелено /уж като инвестиция/ има сериозен проблем с довършването. Това води до невъзможност за отдаването на имота под наем. Оттам нататък се изпарява и възможността за изплащане поне на част от месечната вноска по кредита с парите на хипотетичните наематели.

Изобщо – който и случай да разгледаме – все до проблеми с парите се стига.

Има ли проблем с парите – има мотив за рефинансиране или предоговаряне на кредита.

Няма ли проблем с парите – българинът с пълни шепи раздава спечеленото на банките.

Защо злите езици твърдят, че българинът бил стиснат, че не мислел достатъчно за благотворителност?!?

Категорично не съм съгласна с това!

Българският кредитополучател дарява ежемесечно солидни суми на кредиторите си.

Той е един от най-щедрите спонсори сред цялото европейско общество. Много повече дава на банките, отколкото заделя за собствените си деца.

Не е шега! Ако не вярвате – погледнете цифрите в статията за най-големия враг на рефинансирането – мързела.

Уважаеми притежатели на кредити…

Ако наистина желаете да получите реални шансове за рефинансирането на кредитите си при чувствително по-добри условия – запомнете следното:

1. Не чакайте първо да го закъсате с парите, за да се сетите, че имате възможност да рефинансирате или предоговорите кредитите си.
2. Изминат ли 12 месеца от момента, в който сте се сдобили с ипотечен кредит – вече трябва да мислите за по-добри условия. Причината да споменавам точно 12 месеца е, че по закон кредиторът има право да ви „удари“ с наказателна такса предсрочно погасяване през първата година от кредита ви. Но понякога дори тази наказателна лихва е смешна сума, сравнена с общата картина на изхвърлените пари за лихви.
   
3. Никога не забравяйте, че колкото по-висока е заплатата ви – толкова по-любезна е с вас както вашата банка кредитор, така и потенциалните рефинансиращи банки. Гледайте на себе си като на грозновата мома с богата зестра по турско време /а май и не само по турско/. Колкото по-голяма е зестрата – толкова повече кандидат-женихи ще се явят. Пак напомням настоятелно, че за да получите най-добрите условия по кредита си от която и да е банка – не трябва да обяснявате, че имате нужда от пари и че сте финансово зле. Напротив! Трябва да убедите банкера, че нямате нужда от парите, а още по-добре – че имате стар рокфелеров корен.
4. Най-големи шансове за по-ниска лихва имате през времето, когато не изпитвате затруднения да плащате и висока лихва. Проблемите водят след себе си… други проблеми. Обикновено разнообразни и по-големи. Банкерите не са католически изповедници! Те не се трогват от сърцераздирателни истории и разкъсаните ризи не им влияят – ама никак! Това, че имате финансови затруднения, бизнесът ви е фалирал или половинката ви е зарязала и не може да си плащате вноските по кредита – категорично не е жокер, който ще ви помогне банката да ви намали лихвата по кредита. Затова не чакайте да го закъсате, за да се замислите за по-добри условия.
   
5. Това, че може да си позволите за плащате безумно високи лихви и такси – не означава, че непременно трябва да го правите. Винаги помнете, че не е луд този, който яде баницата.
   
6. Това, че сте подписали договор при определени условия, не означава, че нямате право да поискате промяна в условията във всеки един момент. Учудващо висок е процентът на  хората с кредити, които не предприемат никакво действие за промяна на условията по кредита си, само защото са… подписали договор. Това е най-комичният аргумент, който някога съм чувала от кредитоискател, отказал се да търси по-добри условия.
   

Убедена съм, че ако повярвате дори на част от гореизброеното – резултатите под формата на по-малко прахосани пари за лихви просто няма как да закъснеят.

Най-сигурният начин да не успеете да предоговорите или да рефинансирате кредита си, обаче, е нищо да не предприемате.

Вторият сигурен начин да се провалите с рефинансирането или предоговарянето, е да се хвърлите през глава, без да сте предварително подготвени как се „разговаря“ с банка.

Ето защо – ето ви двата ключа за успешни преговори с банките – инициатива и подготовка!

Няма „подходящо време“ за предоговаряне или рефинансиране на кредит ей така – по принцип. Всеки индивидуален случай е различен.

Всяко време може да се окаже подходящо, стига да ви е писнало да спонсорирате банките.

Но едно е абсолютно сигурно – колкото по-късно сте се задействали, толкова повече сте загубили!