Здравата логика подсказва, че е невъзможно да продадеш, дариш, замениш или прехвърлиш имот срещу гледане и издръжка, ако не го притежаваш.
Но какво ще кажете, ако разберете, че е напълно възможно да направите завещание за имоти, които в момента не притежавате?
Много хора си мислят, това е шега. Но не е.
Ето защо е възможно…
Независимо от вида му, завещанието произвежда действие след смъртта на лицето, което го е направило. А до настъпване на смъртта активите на въпросното лице могат да се менят. Могат да се намаляват или да се увеличават.
Нека отново ползваме Иванчо, за да стане по-ясно и с пример…
Към момента на съставяне на завещанието си, Иванчо притежава само няколко ниви в Горно Нанадолно, оставени от баща му. Но не се знае до момента на смъртта си колко точно ще се замогне същият този наш герой. Да си представим, че в деня на откриването на Иванчовото наследство /т.е. в деня на смъртта му/ се оказва, че той е завършил жизнения си път като заможен българин с десетина апартамента в центъра на София. И няма никаква пречка Иванчо да завещае цялото си имущество на съседката Марийка, без изобщо да описва имот по имот какво точно е имал предвид. Може да й е завещал и всичките си пари, без да уточнява размера на сумата.
Как така?
Просто законът позволява тази обща формулировка в завещанията. Сигурно сте гледали поне един сапунен сериал, в който с тържествен тон се обявява: „Обявявам за наследник на цялото си – движимо и недвижимо имущество, лицето…“ – и тук прекъсват за реклами или свършва поредният епизод.
Ето, че е възможно да си пишеш завещанието, докато си беден философ на 30, а на 70, когато е приключил жизнения ти път, да си завършил като богат капиталист. И е достатъчно само да спазиш предписаната от закона форма, за да породи действие завещанието ти.
Пиша тази статия неслучайно!
Тя е в отговор на мои клиенти, които през годините съм чувала да се кахърят, че „им се искало те да определят в чии ръце да отидат всичките им активи, но как да го направят, като в крайна сметка не са наясно с какво ще разполагат в края на живота си“…
Е, не всичко е цветя и рози със завещанията. Ако беше – щяха да се ползват по-често. Както сигурно знаете – определени наследници имат право на запазени части и законът им позволява да си търсят въпросните запазени части /за това съм направила видео тук/.
За целите на тази статия обаче, е достатъчно да знаете, че не е нужно нито да знаете какво завещавате, нито да го притежавате към момента, в който си пишете завещанието.
Важно е:
- да напишете завещанието както трябва;
- да знаете какво правите;
- какво ще е налично към момента на смъртта ви.
Не така стоят нещата с останалите начини, по които може да прехвърлите имотите си.
И няма никакво значение дали сделката ще е възмездна /покупко-продажба, замяна или прехвърляне срещу гледане и издръжка/, или ще е безвъзмездна /дарение/. Няма как да прехвърлиш нещо сега, ако не го притежаваш.
Не случайно един от задължително изискващите се документи, които нотариусът проверява, а съдията по вписванията следи за наличието му, за да впише сделката, е документът за собственост. Не „обещание“ или „намерение“ за собственост, а документ за собственост.
Не можеш да продадеш, дариш, замениш или прехвърлиш имот, който не притежаваш. Но можеш да завещаеш цялото си имущество и ако към момента на смъртта ти има такова – то „сделката“ ще е факт.
Помнете! Става дума само и единствено за имуществото, което лицето е притежавало към датата на смъртта си. Човек може да е направил 10 завещания, но в крайна сметка произвежда действие винаги последното и само за имуществото, което е налично към момента на откриване на наследството.