/Не е лесно да избягаш от кредитор, дори да се „отървеш“ от имотите си!

Не е лесно да избягаш от кредитор, дори да се „отървеш“ от имотите си!

Споделете тук:

Сигурно някои от вас знаят, че могат да „избягат“ от кредиторите си, само ако кредиторите вече няма какво да им вземат.

Може би вече са се съветвали /да се надяваме – с адвокати/ и им е било обяснено, че всеки един актив, който е секвестируем – било то пари под формата на заплати, депозити и др., недвижими имоти или други вещи и ценности, може да послужи за удовлетворение на кредитора. В най-лошия случай, ако кредиторът не може за ви „вземе“ актива, то той може да го запорира /ако става дума за сметки/ или възбрани /ако става дума за имоти/.

Казано на човешки език – на този, на когото дължите пари и не му ги връщате в уговорения срок, законът позволява да ви стъжни живота, като си вземе дължимото оттам, откъдето е възможно и законно.

Ето защо много хора, които са изпаднали в дългове, гледат да се отърват възможно най-бързо от цялото си имущество /стига то да не е ипотекирано/, за да не могат кредиторите да „сложат ръка върху него“.

Къде е проблемът с „отърваването“ от имотите?

Законът се опитва да пази този, който не го нарушава и онзи, който го познава. И много хора не са наясно, че дори да прехвърлят имотите си – с цел кредиторите да не могат да „им ги вземат“,, то има случаи, в които действията, които са извършили, ще се окажат безсмислени.

А това означава, че само ще са влезли с допълнителни разходи, за да направят тези сделки.

Нека ви разкажа една история, за да разберете по-добре какво се опитвам да кажа:

„Нищо не могат да ми вземат! Нито се водя някъде на работа, нито имам имоти, нито коли, нищо… Да ги видя как ще си приберат парите!“ – обяснява ми клиент с точно 6 броя кредити /1 потребителски, 3 бързи и 2 кредитни карти/. Всичките – необслужвани.

Почудих се как така няма имоти. Познавах го от години и знаех, че има гарсониера и двустаен. А сега беше дошъл при мен, за да се посъветва какво да прави с един нов имот, който се беше появил на хоризонта и можеше да се окаже проблем. Баща му беше починал и в наследство му беше оставил още една гарсониера – панелна – в Младост 1. Човекът знаеше, че ако кредиторите разберат за наследството, ще започнат да валят възбрани върху имота. И сега не можеше да реши дали да се откаже от наследството, или да продаде имота възможно най-бързо.

Ако се откажа от наследството, гарсониерата ще остане за двамата ми сина. Обаче не съм сигурен, че искам да им прехвърлям още имоти. Вече им дарих другите два имота. А и искам с парите от гарсониерата да мога да завъртя малко бизнес. Лошото е, че ми се наложи да платя вече 1 000 лева данъци, които не беше плащал баща ми, защото не мога да я продам със задължения към държавата. И вече съм влязъл с пари. Обиколих банките и намерих само 2 сметки на стария. Успях да взема само едни смешни 250 лева. За нищо не стигнаха. Ако тръгна да продавам гарсониерата, обаче, не знам колко време имам, преди да ме надушат кредиторите…“ – разсъждаваше на глас Иван, а на мен косата ми настръхваше, защото осъзнавах че той тотално се е оплел и си прави сметките без кръчмаря.

„Откъде си сигурен, че вече не са те „надушили“? – питам го. – Минали са 6 месеца от смъртта на баща ти. Откъде знаеш, че върху имота вече не е цъфнала някоя възбрана?“

Не знаеше. Мислеше си, че „трябва да знае, ако такова нещо се случи“ /цитат/. Но това беше бял кахър. Можех да го проверя. Повече ме безпокоеше фактът, че Иван си правеше сметките без кръчмаря и че май беше сътворил куп глупости и с даренията, които беше направил на синовете си, стараейки се да се измъкне от кредиторите си.

Но и това предстоеше да разбера.

На този етап знаех, че Иван доста е оплел конците с наследството и че си представя едно, а реалността е друга.

Заблуда №1:

Иван си мислеше, че ако се откаже от наследството на баща си, то неговите синове ще наследят гарсониерата. Това беше тотално невярно. Ако го направеше, наследството щеше да отиде в чичо му /братът на починалия му баща/. Ама как така? На този въпрос вече съм отговорила в статията тук.

Заблуда №2:

Иван си мислеше, че все още може да се откаже от наследство, а всъщност беше приел наследството и връщане назад нямаше. Как така – може да разберете по-подробно тук? Кратката версия е: с тегленето на ония „смешни 250 лева“ и с плащането на данъка от 1 000 лева.

Заблуда №3:

Иван беше убеден, че няма как върху имота му да има възбрана и той да не знае за нея. Та нали това е негов имот? Не трябва ли някой да го уведоми за това. Де юре – трябва. Де факто – нещата стоят по малко по-различен начин.

„Добре, виж… Дай да я продадем тая гарсониера възможно най-бързо, ако вече не късно. Аз съм съгласен и на по-ниска цена да я дам, само да изпреварим кредиторите. Бързината му е майката! Така успях да спася преди 2 месеца другите два имота. Като ги дарих на синовете си, преди кредиторите да се усетят!“ – продължава Иван, а мен вече ме заболява главата.

„Откъде си сигурен, че си ги спасил другите имоти? – питам го. Ти пита ли първо адвокат, преди да ги правиш тия дарения?“

Не беше питал.

Заблуда №4:

Иван си мислеше, че е спасил имотите си, като ги е дарил на синовете си. Това, което не знаеше, е че кредиторите можеха да му „развалят“ /не е това точният термин, но го ползвам за целите на статията, за да ме разберете по-добре/ даренията. Как точно? Като се възползват от един специален иск /чл.135 от ЗЗД/ за обявяване на относително недействителни действията, които е предприел Иван, с които е увредил кредиторите си. В случая – отървал се е от имотите, след като е спрял да плаща задълженията си. И не просто се е отървал, но е направил и най-глупавите възможни сделки в случая – хем да ги дари, хем на синовете си. Защо това е най-безсмисленото в случая, ще разгледам в отделна статия.

Иван беше натворил куп глупости и определено беше на път да продължи с тях.

Познавам много „Ивановци“. Сигурна съм, че и вие познавате. А може някои от вас да го гледат този „Иван“ всеки ден в огледалото.

Сигурна съм, че някои от вас са се запитали: „Ами ако аз купя от този Иван? За мен има ли някаква опасност?“.

Това е много резонен въпрос и него ще разгледам в отделна статия.

Това, което трябва да запомните от тази, е че ако сте човек с дългове, не е толкова лесно да излъжете системата. Много зависи колко точно сте го закъсали. Спрели ли сте вече да плащате или засега просто знаете, че много скоро ще спрете да плащате, ако от небето не ви паднат пари. Има ли заведени вече дела срещу вас? Погнал ли ви е кредиторът вече по някакъв начин?

Едно и също действие, което обикновеният човек нарича „отърваване“ от имот, може да е смислено или безсмислено. Зависи в кой момент го извършвате, точно как го правите и с кого го правите. А на всички тези въпроси може да ви отговори само човек, който е направил подробен анализ на конкретната ваша история. Най-добре – адвокат! Но „история“ не като приказка разказана, а детайлен анализ на факти, дати и документи.  

Ако смятате, че тази информация може да бъде полезна и на друг – споделете я в социалните мрежи!

Ако темата ви е интересна, рубриката „Това не се учи в училище ще бъде допълвана всеки понеделник с нова статия по темата. Може да се абонирате за новите статии във формата по-долу.

📢За да получите безплатен достъп до над 750 видеа по темата „Как да сбъдвате сделките си с имоти безопасно, особено ако те са обвързани с кредит“, абонирайте се тук 👉заканала на Поля Христова в Ютуб!

Споделете тук:
Абонирай се за новите статии
Научи истината за пазара на недвижими имоти! Разбери кое е най-важното, ако имаш или търсиш кредит!  
Прочети още