Ще го „отнесе“ ли детето ви, ако вие се откажете от наследството на родителя си пройдоха?
Нека илюстрирам с пример. За съжаление примерът е от живота и е много, много истински.
Марийка наследява баща си Иванчо /знам, че в повечето ми истории тези двамата са съпрузи, но за днешните ни цели ще им объркаме малко обичайните роднински връзки/. Иванчо е оставил след смъртта си панелна гарсониера в Люлин 9. Това – добре. Лошото е, че е оставил и дългове. Ипотечен кредит към небанкова финансова институция – главница уж 50 000 лева. В действителност е кредит, който не с дни, а сякаш с часове нараства. Веднъж – заради високата лихва и защото два месеца преди да си отиде от този свят, Иванчо изобщо е спрял да плаща кредита. Три потребителски кредита – всеки по 10 000 лева. И трите – просрочени. Две празни кредитни карти с общ лимит 7 000 лева, но задължението по които е набъбнало до 24 000 лева. Неплащани с години задължения за вода, парно, данъци и такса смет за имота.
Като тегли чертата, Марийка си прави сметката, че гарсониерата струва около 90 000 лева, а всички задължения на баща й са около 150 000 лева. Марийка живее сама с малолетния си син. Разведена е от пет години насам. Няма на кого да разчита, а и да имаше – не й се струва разумна тази „сделка“. Чуди се как така от заложната къща не са му взели на баща й имота още приживе, но това в момента не е най-спешният за решаване проблем.
Най-важното, което трябва да реши Марийка, е какво да прави!
Поне 60 000 лева ще е „вътре“, ако тръгне да плаща дълговете и задълженията на починалия си баща. И тази сума расте с всеки изминал ден.
Консултира се нашата героиня с адвокат. Той я съветва да се откаже от наследството.
И тя го прави.
Прибира се вкъщи и нали е разстроена, има нужда да сподели с някого неволите си. Прави едно кафе и кани съседката, за да й разкаже как и този път съдбата е била несправедлива с нея.
Съседката я слуша с интерес и понеже обща черта на повечето съседи е, че са компетентни по почти всички въпроси, „застрелва“ я с въпроса: „Ами Жорко? Не помисли ли за него?!“.
Жорко е седемгодишният й син и Марийка често мисли за нещо, но точно в тази ситуация не си е спомнила за детето си нито за миг.
Съседката цъка неодобрително и започва да обяснява: „Нали ти като се откажеш от наследството, всичко отива у детето, ма?! Как не помисли? Какви са тия адвокати?! Само вземат парите на хората. Ти при мен да беше дошла, аз по-добре щях да ти обясня. Нали се наследява от децата, пък ако децата имат деца – от техните. От внуците демек!“.
Марийка е в шок. Какво е направила?! Всичките беди на детето си ги прехвърлила. И какви са тия адвокати, бе…
Стоп с глупостите!
„Марийка“ я видях в офиса си на следващия ден. И жената не беше мигнала цялата нощ.
Едно не мога да си обясня…
Защо жената беше повярвала на съседката, която по занятие беше майстор баничар… И наистина правела невероятни баници. Но какво ли разбира от право. Камо ли от наследствено. Защо не беше вдигнала телефона и не се беше обадила на адвоката си, че да я успокои и да й обясни, че тая работа с наследяването не е точно като правенето на баници.
И понеже съм сигурна, че и сред вас ще има хора, които да се шашкат от съседи/приятели/роднини/колеги, иначе добри и загрижени хора, но не и специалисти по темата, нека ви успокоя…
Лице, което е живо, но се е отказало от наследството, не може да бъде замествано.
С други думи казано – низходящите на отказалия се наследник /деца, внуци, правнуци/ нямат право на заместване.
Както е в нашия случай – ако Марийка се откаже от наследството на баща си, нейното дете няма да я замести в наследяването.
В чл. 53 от Закона за наследството се казва, че: „Частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници“. Но тук тънкият момент е, че когато един човек направи отказ от наследство, законът го третира така, сякаш него никога не го е имало. В тоя ред на мисли, ако него не го е имало, няма как да съществуват и децата му. Ето защо под „останалите наследници“ се разбира онези, които биха наследили, ако отказалия се никога не го е имало. В нашия пример – това е преживелият брат на Иванчо /тъй като както съпругата на Иванчо, така и родителите му са починали/.
При отказ от наследство не действа правилото на заместване за низходящите на отреклия се!
Стои въпросът кой „ще го отнесе“, след като няма да е детето? Но това е тема за друга статия.
Друга би била и ситуацията, ако Марийка беше починала преди баща си. Малкият Жорко щеше да наследи дядо си. Тук „компетентната“ съседка явно е объркала яйцата за баницата. Но и в този случай малолетното дете е пазено донякъде от закона, защото по закон непълнолетните получават наследството по опис. Какво означава това ще е тема за друга статия.
Важните теми на тази статия са две:
- Ако се откажете от наследство, вашите деца няма да наследят това, от което вие сте се отказали.
- Съседите, приятелите и роднините най-вероятно ви обичат много, но не винаги е добре да ги слушате. Освен ако не са специалисти по темата, от която се интересувате.