Схемата накратко:
Иванчо го е закъсал финансово. Вземал е кредити през годините. Най-често потребителски или бързи. Започнал е да закъснява с вноските. В един момент дори е спрял да плаща. Мислел си е, че като си плати после дължимото накуп, всичко ще му е наред. Но… О, изненада! Един ден разбира, че макар да е погасил кредитите си, в Централния кредитен регистър в БНБ са останали следи от закъсненията му. Сега отново му трябват пари, но вече три банки му отказват кредит заради клеймото „лош платец“.
Иванчо е убеден, че този път ще плаща редовно. Просто е имал лош период. Та кой ли не изпада в дупки от време на време? Сега е на стабилна работа. Кредиторите, обаче, не са на същото мнение. Колкото и да им се кълне във вярност, Иванчо все удря на камък – в момента, в който кредиторът отвори досието му в ЦКР.
И тогава Иванчо разбира – ако се реши проблемът с компроматите в ЦКР, следващият път, когато попита в банка за кредит, няма да го отрежат.
И започва да търси варианти. А, както знаем, който търси – намира.
В случая намира какво? Кой да му прибере парите. Иванчо попада на „човек, който има човек в БНБ“. „Наш човек!“
И само срещу сумата Х, дадена от Иванчо предварително, в рамките на няколко дни кредитното досие на нашия герой ще заблести с чистотата на току-що излъскан санитарен фаянс.
Иванчо дава парите. След няколко дни отива банката Х, за да кандидатства отново за кредит и след още няколко дни… отново следва отказ. Причината – лошо ЦКР.
Иванчо е в недоумение. Звъни на „своя човек“. Пита го какво става. Той, от своя страна, звъни на „своя човек“. Тук сценариите са различни. Понякога се обърква нещо в системата, друг път се чака „още по-наш човек“ да се върне от отпуск, защото само той можел да свърши работа, трети път – някаква друга приказка. Накрая историята винаги завършва по един и същи начин. На всички „наши хора“ мистериозно им се изключват телефоните или те просто спират да вдигат на Иванчо.
Край на историята!
Пиша тази статия, защото все още попадам на надяващи се хора, готови да платят, за да бъде „изчистена“ лошата им кредитна история.
В надеждата няма нищо лошо. Но да се надяваш, че някой непознат, срещу няколкостотин лева ще вземе вълшебната гума и ще изтрие попарата, която си надробил през годините, не е най-добрата надежда. Винаги ще има кой да ти вземе парите – с това съм съгласна. Но е наивно да вярвате, че тая работа с „триенето“ на лошата кредитна история е толкова проста и лесна работа.
Както казва един приятел: „То като ще се трие, че съм закъснявал с вноските, дай направо да изтрием целия кредит. Пък аз ще почерпя!“.
Повярвайте, банките /и като цяло кредиторите/ са се подсигурили достатъчно, че да не може всеки втори служител в БНБ да може ей така, без никой да разбере, срещу 200, 300, 500, 5 000 или не знам там колко лева /зависи какво и колко се трие/ – да може да заличи вече публикувана информация.
Една много силна и звънка камбана трябва да звучи в главата ви, ако някой ви поиска някаква сума, за да се възползвате от „голямата гума“ и ви каже да не се притеснявате. Само дайте парите предварително и „работата е опечена“.
Виждала съм такива хора. Дали предварително такива суми – 200, 500, 1 000 лева. Обикновено, за да им заличат закъсненията по потребителски или по бързи кредити. Хора, които едва свързват двата края, които не могат да си правят сметката и понятието „финансово планиране“ им е далечно като решаването на интегрални уравнения.
Информацията в ЦКР може да бъде променяна само, ако в нея има доказана грешка или неточност. И тя бива променяна, след като кредиторът /било банка или небанкова финансова институция/ подаде официална информация и съгласие към БНБ.
Не се хващайте на схемата „Имаме човек и тука, имаме човек и там“.
Това е най-бързият път да загубите още пари.
Сигурна съм, че много от вас няма да са щастливи да прочетат тази статия, но това е истината. Не съм обещавала да пиша приятни неща в този блог. Обещавала съм само истината!
