/За най-пагубната грешка, когато получавате наследство…

За най-пагубната грешка, когато получавате наследство…

Споделете тук:

Винаги едно и също. Сценарият е почти идентичен. Със съвсем несъществени отклонения.

Клиентът е в офиса ми. В повечето случаи е унил. И как иначе? Починал е един от най-близките му хора – баща му. Дошъл е да го посъветвам какво да прави с имотите, които е наследил. Разказва ми за плановете си, за притесненията си. Казва ми, че с брат си не са в много добри отношения и сега, след смъртта на баща им – отношенията им съвсем са тръгнали по наклонената плоскост. Говори и говори, докато не го прекъсвам: „Провери ли дали баща ти е имал задължения?“.

Въпросът ми остава да виси във въздуха. Сякаш някак неразбран. Затова решавам, че трябва да поясня: „Задължения. Към банки, към лихвари като цяло, бързи кредити… Сещаш се… “. Човекът отсреща въздъхва облекчено и обяснява, че в това отношение „няма опасност“. Питам го откъде знае.

Задавам този въпрос на всички. И всички отговарят по един и същи начин. Винаги! Със съвсем несъществени отклонения. „Познавах баща си. Страхуваше се от кредитите. И никога не би се забъркал с лихвари.“ – отговаря клиентът.

Ще ви издам една тайна. Тайна на човек, който е чувал десетки пъти този отговор: „Познавах баща си/майка си/сестра си/брат си/жена си/мъжа си/сина си/дъщеря си…“.

Не винаги познаваме близките си!

Един от най-впечатляващите случаи за мен беше човек, който твърдеше, че няма никакъв начин майка му да е имала каквито и да било кредити, защото беше починала много възрастна и защото няколко години беше лежала на легло, преди да почине. А когато си на легло, няма как да си хванеш чантата и да отидеш да вземеш кредит. Е, оказа се, че има как. Когато Мохамед не отива при планината, планината отива при Мохамед. Нали днес „всичко е лесно“ и „само на една ръка разстояние“.

Ако не сте проверили дали починалият, когото наследявате, има или няма задължения, то каквото и да си мислите, в каквото и да сте убедени, то е само ваше мнение. Не е факт. Точка по въпроса.

Ако можех да ви предам стъписването в погледите на онези, които са били 100 % сигурни, че познават близките си и те със сигурност не биха могли да имат задължения, най-вероятно това би помогнало доста да си обясните защо горещо препоръчвам на всеки, който е в качеството си на наследник, да провери наследодателя си за неплатени задължения.

Как да го провери?

Като поиска официална справка от Централния кредитен регистър /ЦКР/ към БНБ.

Ще направя отделна статия за това как се прави подобна справка, но и сега, който има желание да разбере как да го направи, може да се информира от сайта на БНБ.

Обръщам специално внимание на задълженията на физическите лица, които се отразяват в ЦКР, защото обикновено другите задължения, които се наследяват най-често, са много „по-видими“ /неплатени данъци и такси, сметки за електричество, отопление, вода и задължения към Етажната собственост/. 

Само ако знаете колко много наследници се самопрецакват, защото не правят нещата в правилния ред.

Едно от първите действия, които предприемат наследниците на починало лице, е да обиколят банките, за да проверят дали починалият не е оставил пари. Намерят ли такива, обикновено се изкушават да „дръпнат“ поне част от тях.

След банките следват имотите. Обикновено се знае кой какво притежава като имоти – поне за най-близките ни. Много често наследниците отиват в общината, в която се намира наследеният имот, и декларират на свое име въпросният. Колкото по-стриктен и отговорен е наследникът, толкова по-голяма е вероятността да плати данъците на наследените имоти и да ги декларира на свое име.

Има ли нещо лошо в това? Зависи кой пита. По-точно – зависи кого наследявате. Ако наследодателят ви е оставил само активи – пари, имоти, движими вещи – подобни действия са напълно адекватни.

Ако наследодателят, обаче, е оставил и пасиви – задължения от всякакъв характер /неплатени данъци и такси, сметки, кредити и др./ – да се втурнете да му теглите от сметките или да приемате имотите, може да се окаже една от най-големите ви грешки.

В ситуация, в която пасивите /задълженията/ надвишават активите /пари, имоти, движими вещи и др./, ако не сте подходили по правилния начин, може да се окаже, че ще трябва да отговаряте и с личното си имущество, за да погасите наследените задължения.

Как така?

Защото в момента, в който приемете едно наследство, то вие автоматично се съгласявате да приемете както активите, така и пасивите. И ако активът е 5 единици, а пасивът се окаже 8 единици, за останалите 3, които няма как да бъдат „покрити“ от наследения актив, ще трябва да се погрижите вие. С това, с което разполагате като лични активи – пари /заплата включително/, имоти и др.

Звучи ли ви несправедливо?

Напротив. Справедливо е. Когато човек е запознат със ситуацията, той има възможност да вземе информирано решение.

Въпросът с наследяването е малко като да сключите брак. Вземате бъдещата си половинка с всичките й качества, но и с недостатъците. И няма как да ги отделите. Мъжът ви може да ви носи на ръце, но нощем може да хърка. Жена ви може да е много красива и умна, но да не може да готви. И както в брака, колкото по-късно научите за „пасивите“, толкова повече ще сте изненадани. И отново, както в брака, така и в наследяването, изненадите рядко са нещо положително.

Да приемеш наследство, без да си сигурен колко и какви са пасивите, е като да сключиш брак със завързани очи. Никога да не си виждал бъдещата си половинка. Евентуално да си чувал гласът й и по това да съдиш какъв човек ще е. Знам, че звучи преувеличено.

Но помнете, ако не сте проверили за задължения, няма как да знаете със сигурност.

За онези, на които вече им е хрумвало, че могат да се откажат от наследството, когато разберат, че наследодателят им е оставил прекалено много задължения, лошата новина е, че това не винаги може да стане.

Ако веднъж вече сте приели едно наследство, законът не ви дава право да се откажете от него.

И тук идва гадната част. Много хора нямат представа какво означава да приемеш наследство. Те си мислят, че едва ли не трябва да положат клетва и официално да подпишат някоя много важна декларация. Обикновено на става така. Обикновено наследството се приема мълчаливо. Най-често, когато наследникът извърши действия с наследството, което предполага, че е съгласен да го приеме и стопанисва.

Тегленето на 2 лева от сметката на наследодателя ви показва кристално ясно, че приемате наследството му. И оправдания от рода на: „Те парите ми трябваха за погребението…“ не вървят по никакъв начин.

Декларирането на ваше име на наследените имоти, снабдяването с документи за тях, плащането на данъците им, а недай си боже и извършването на сделки с имуществото на наследодателя /движимо или недвижимо/ е сигурен знак, че приемате наследството.

Не правете тази грешка! Не се доверявайте само на шестото си чувство, не се оставяйте на усещането, че познавате човека ,който сте наследили, само защото сте прекарали целия си живот с него. Това не е достатъчно!

Проверете!

Направете една-единствена справка в Централния кредитен регистър. Направете я преди да посетите банките, преди да посегнете към имотите, към колите или към другите вещи.

Чувството няма да е приятно, но поне ще знаете със сигурност какво наследявате и ще си отговорите на най-важния въпрос – искате ли това наследство или не го искате.

Ако смятате, че тази информация може да бъде полезна и на друг – споделете я в социалните мрежи!

Ако темата ви е интересна, рубриката „Това не се учи в училище“ ще бъде допълвана всеки понеделник с нова статия по темата. Може да се абонирате за новите статии във формата по-долу.

Споделете тук:
Абонирай се за новите статии
Научи истината за пазара на недвижими имоти! Разбери кое е най-важното, ако имаш или търсиш кредит!  
Прочети още