„Добър ден! Госпожа Поля Христова търся…“ – разтичащо се любезен тон на жена в слушалката.
Още от първото „Добър ден“ знам дали някой ме търси да ми дава, или да ми иска нещо.
Е, в случая ме търсят от една от банките, на която съм клиент. На първо четене звучи така, сякаш ще ми дават, ама само на първо. Предлагат ми потребителски кредит. А както всички знаем, при кредитите първо наистина вземаш, ама после следва голямото даване. Така че, мислено причислявам разговора в графа „ще ми искат нещо“.
Първосигналната ми реакция е да отрежа девойката и да не ме занимава с глупости. В крайна сметка – нали аз това работя. Съветвам хората какви кредити да вземат, как да ги вземат и как да се прекарат по-малко, вземайки кредити.
Обаче нещо ме спира. Решавам да я изслушам. Ей така, с изследователска цел.
„Госпожо Христова, тъй като сте наш клиент и ние изключително много държим на Вас, имам удоволствието да Ви направя едно специално за Вас предложение…“
Докато тя нарежда, аз си правя светкавична дисекция на скрипта. Три пъти повтаряне на „Вие“, „Вас“ и „Ви“, веднъж – че държат на мен, веднъж – че ще получа специално предложение. Девойката добре си е научила сценария. Ако не беше потресаващо фалшивата интонация, тип изтъркана грамофонна плоча, можех да и повиша заплатата, ако ѝ бях работодател. Ама добре, че не съм. Решавам и аз да се включа и да я проверя колко знае и колко добре всъщност е обучена. От време на време обичам да се забавлявам по този начин – изстрелвайки въпроси на хората, които са решили да ми направят поредното „уникално специално и друго -ално предложение“.
Този път, обаче, тя ме изпреварва с въпрос, докато ми прави неприлично доброто предложение: „Решили сме, че специално за Вас можем да предложим потребителски кредит. Може да го ползвате, ако ви трябват пари за почивка, за да си купите кола или за нещо друго… Колко пари ви трябват?“
Брей! Направо на въпроса, а?
„Двадесет хиляди лева“ – решавам да се включа в играта.
„Чудесно! В такъв случай, ако изтеглите кредит от 20 000 лева за 8 години, вноската Ви на месец ще бъде 325 лева. Колко е заплатата Ви?“
„Ей сега те хванах, момиченце… – казвам си и наистина започвам да се забавлявам. – Нямам заплата“.
„Безработна ли сте или сте самоосигуряващо се лице?“ – стреля тя. Точка за нея. Не си губи времето и бързо се усети какво да попита.
Обяснявам й, че съм самоосигуряващо лице и се осигурявам на 550 лева. Това са ми доходите. Нямам други. Веднага преминавам в атака и питам дали ще ми отпуснат кредит от 20 000 лева при вноска 325 лева, при положение, че се осигурявам само на 550 лева.
Следва няколко секунди пауза, но девойката и гениалният отговор: „Трябва да се види данъчната Ви декларация…“
Ненавиждам празните приказки. Както и хората, които ми губят времето. Както казва една моя много любима клиентка: „Най-много мразя в тоя живот крадците на време!“.
„Каква данъчна декларация?! Нали Ви казвам какъв ми е доходът! Осигурявам се на 550 лева. Данъчната ми декларация няма да покаже нещо по-различно от това, което Ви казвам! Ще ми дадете ли 20 000 лева с тоя доход, или не?“ – тонът ми е на ръба на възмущението и наглостта.
Най-после тя се огъва и казва: „Не мога да отговоря на този въпрос. Ще трябва да ви прехвърля към кредитен отдел и те ще преценят дали ще може да получите кредит, или не…“.
Междувременно я питам за лихвата, а тя ми обяснява, че ако превеждам заплата до 1 000 лева, лихвата ми ще е 8.20%, а ако е над 1 000 лева – лихвата ще е 6.5%. Мислено си спомням последния потребителски кредит, който съм работила за клиент в същата банка и чиято заплата беше над 1 000 лева. Дадоха му 4.9% лихва. За това, обаче решавам да не се заяждам.
Става ми малко жал за момичето. Тя просто си върши работата. И не е виновна, че знае само толкова. Виновни са онези, които не са я обучили достатъчно. Мислено й благодаря за идеята за статия, която ми е хрумнала, докато тя си мисли, че ми продава нещо, а аз си мисля как ще кажа цялата истина за тоя тип продажби, та каквото ще да става, пожелавам ѝ „Приятен ден!“ по средата на някакво нейно изречение и й хлопвам телефона.
Да, понякога се държа отвратително с хората, които се опитват да ми „оправят живота“ по телефона – било то с непоискан кредит, било с някоя инвестиция или застраховка. Но пък ако знаете колко много други се хващат на тази въдица…
Защо въдица? И защо си позволих да се държа толкова гадно с момичето?
Защото съм напълно наясно, че това „предложение“ за кредит има силата на тоалетна хартия. При това – силно намокрена. Това момиче не знаеше какви доходи имам. А е тръгнала да ми предлага кредит.
Ядосвам се, защото дори не може да си представите колко много хора се хващат на тази въдица.
Някой им звъни и им предлага „специално на тях“ кредит. И те го приемат за чиста монета. И как иначе? Нали са им се обадили от банката. И ако човек не разчита на това обещание, няма лошо. Ще си остане само с евентуално изгубеното време. Но я си представете, че наистина му трябват пари. Харесал си е, да речем, кола. И вземе, че я капарира. И после отиде в банката, за да си вземе и кредита, с който да си плати колата. Обаче там какво? Нищо! Няма кредит. Защо? По много причини. Може да няма достатъчно доходи. Може да има лоша кредитна история, може да е на нова работа и да е в срок на изпитване. Всичко може.
Затова пиша тази статия! За да ви стане кристално ясно, че това, че някой ви се е обадил от банка по телефона и ви е предложил кредит, въобще не означава, че ще вземете кредит.
Запомнете, че хората, които ви звънят с „уникалното предложение само за Вас“ обикновено са търговци в кол-център на банката. Те не са кредитни инспектори. И почти нищо не разбират от кредити. Научили са един скрипт и го карат по сценария. Всъщност – има няколко сценарии, по които карат, но вас това не ви интересува. На вас ви е важно дали ще има пари, или няма да има. А едно такова обаждане може да ви подведе, ако го приемете за чиста монета. Че наистина банката ви предлага кредит.
Какво тогава ви предлага банката, ако не – кредит?! Защо ви звънят?
Звънят ви, за да си вдигнете прекрасното тяло и да отидете в някой клон, в който в действителност да проверят дали можете да вземете кредит.
Или…
Звънят ви, за да ви напомнят, че имате нужда от пари и може да ви прехвърлят към друг отдел – вече на хора, които се занимават с кредити – и те да проверят дали може банката да ви даде пари.
Това е чиста проба маркетинг. И няма лошо. Стига да не вярвате на всичко, което чуват ушите ви.
