/Коя е най-голямата грешка на купувача по време на оглед

Коя е най-голямата грешка на купувача по време на оглед

Споделете тук:

Знам, че всеки купувач си живее с мисълта, че когато ходи по огледи, всъщност той е този, който оглежда, преценява, оценява, избира. Обаче пропуска една много важна подробност.

Докато купувачът оглежда имота, продавачът оценява купувача.

И до момента, в който купувачът не хареса имот, наистина няма значение как се държи. Но картинката рязко се сменя, когато попаднете на „вашето“ жилище.

Защо?

Защото тогава идва моментът на избора. Вие сте направили своя избор, но сега продавачът трябва да избере вас.

В хипотезата, в която имотът, на който сте се спрели, не е толкова атрактивен и няма опашка от други желаещи да го купят, най-вероятно ще поискате цената да бъде коментирана. Естествено  – надолу. Обичам да се шегувам с купувачите, които питат дали продавачът е съгласен да се коментара цената, като им казвам, че всичко зависи от това, дали коментарът е нагоре, или  – надолу.

И ако този коментар ви се струва нелеп или абсурден, то значи не сте имали нещастието да присъствате на огледи в паметните 2006 и 2007 година, когато  – като излезеше читаво жилище за продажба – нареждаха се кандидат-купувачи на опашка за огледи.

По онова време съм ставала свидетел на наистина грозни гледки…

Отиваш на офертна цена примерно 80 000 евро. Първият, който оглежда имота, решава да го купи. И дори не се пазари за цената. Продавачът, обаче, се полакомява и заявява, че ще изчака да минат и останалите 10 насрочени огледа /обикновено през 15 минути един след друг/ и тогава ще реши на кого да го продаде. Пред блока се вие опашка от изнервени клиенти и от още по-изнервените им брокери. Едни се възмущават, други се притесняват, трети демонстративно си тръгват, споменавайки родата на продавача и брокера му – до девето коляно. Но винаги остават достатъчно кандидати. И така, някак неусетно, цената се вдига. Дали, защото продавачът е подхвърлил уж между другото, че в крайна сметка ще продаде имота на онзи, който му предложи най-добра цена… Или, защото някой настървен кандидат-купувач сам му е предложил малко повече пари… Крайният резултат в подобни ситуации много често се повтаряше. Неочакван търг с наддаване на цената, куп разочаровани купувачи, раздразнени брокери и продавач, който се чуди дали все пак не е могъл да изстиска още малко от цената.

В такива случаи е изключително важно какво впечатление ще направите на продавача и на неговия посредник.

Не се шегувам!

Виждала съм не един случай, в който продавачът, бидейки цар на пазара, си е избирал купувач по симпатия. При еднакви ценови оферти, винаги ще бъде избран онзи клиент, който е станал най-симпатичен на продавача и на човека, който го представлява. И тук не говоря за външен вид. Не става дума за най-красивия, слабия или най-модерно облечения клиент. Говоря за човека, който се е държал най-приветливо или който е „влязъл под кожата“ на продавача. Който се е „свързал“ с него.

Случвало ми се е дори продавач да избере клиента с по-ниската оферта, само защото онзи, който му е предложил повече пари, го е подразнил.

Особено важно е за клиентите, на които им се налага да ползват жилищен кредит, да се харесат на продавачите.

Защо? Защото винаги ще има някой, който ще дойде с торбата с пари, ще я стовари на масата и познайте дали това не е предимство…

В този случай на онзи с кредита му остава само вярата, че е бил достатъчно чаровен, за да изберат него.

Как се случват такива „чудеса“?

Кога и как един продавач би предпочел клиент с кредит, вместо онзи, който ще му изсипе парите незабавно?

Просто много често хората, които идват с „торбата с парите“, се държат арогантно. Не спират да изтъкват кусурите на имота, а това неизменно дразни всеки един собственик. Не, че собственикът не е наясно с недостатъците на имота си, но е изключително дразнещо някой да ти влезе в къщата и да започне да ти навира в очите колко много той не струва. И после изведнъж да ти каже, че: „Хайде! От мен да мине! Ще го взема!“. Чиста психология. Представете си, че сте баща на момиче за женене и някой ден почука на вратата ви кандидат зетя и започне да ви обяснява, че тя е кривогледа, късокрака и малко досадна, ама – от вас да мине – вземате я. Познавам доста бащи, които биха изпратили с шутове въпросния „благодетел“.

Защо използвах аналогията с бащата и дъщерята?

Защото всяко жилище е донякъде като дете на собственика му. Особено, ако е живял дълги години в него. Защото има продавачи, на които им е трудно да се разделят с имотите си и колкото и пари да получат в замяна – за тях винаги ще има значение кой ще живее „в апартамента им“.

И колкото по-рано купувачите осъзнаят тези факти, колкото по-бързо асимилират факта, че понякога с логични доводи цена не се сваля, а се сваля с подход и стратегия, толкова повече полза ще имат.

Ако трябва да обобщя тази статия само в един съвет към купувачите, той ще е…

Тръгнете ли по огледи, оставете си егото на закачалката вкъщи! Вземете си чара и емпатията.

Ако смятате, че тази статия може да бъде полезна и на друг, споделете я в социалните мрежи!

Споделете тук:
Абонирай се за новите статии
Научи истината за пазара на недвижими имоти! Разбери кое е най-важното, ако имаш или търсиш кредит!  
Прочети още