Ако събирах по 1 лев всеки път, когато чувах да ругаят съдебните изпълнители, то най-вероятно изобщо нямаше да ми се налага да работя.
Хорското мнение за съдебните изпълнители се лъкатуши между страх и презрение. Градските легенди ги представят като хорски изедници. Хора, които са готови да вземат на човека и малкото, което му е останало. Готови да събуят и на босия цървулите и на голия да свалят ризата от гърба.
Много съм се чудела с какво толкова е заслужен този „ореол“. Предполагам, че народът ни все още асоциира всеки, който събира чужди дългове, с някогашните бирници. „Бирник“ и „чума“ са били у нас почти синоними през средните векове.
Може би тази, прокрадваща се от миналото ни народопсихология, кара много от хората да възприемат съдебните изпълнители като „народни изедници“.
И пиша тази статия, точно за да се опитам да опровергая това остаряло и напълно неадекватно към днешна дата схващане.
Обърнете внимание на наименованието! Съдебен изпълнител. Изпълнител!
Дали ще е държавен или частен, той е изпълнител.
Т.е. изпълнява нечие чуждо решение. Обикновено това е решение на съда или стъпва на документ, който държава или съд са определили, че може да послужи за изпълнение.
Напълно погрешно е да си представяме съдебните изпълнители като самозабравили се наглеци.
Винаги е имало и ще има хора, които са имали нужда и такива, които ще им дават. Било то заеми или предоставяне на някакви услуги, за които се дължи заплащане.
Нито едните, нито другите са „добрите“ или „лошите“.
Да възприемаме длъжника като добър, а кредитора като лош е също толкова неадекватно, колкото и обратното. Даването на кредит е сделка, бизнес. Единият има нужда от пари и е готов да плати лихва, за да ползва за известно време чуждите пари. Другият е готов да му заеме пари, като поеме и част от риска парите да не му бъдат върнати навреме, като в замяна получава лихва. Същото е и с доставчиците на услуги. Едните имат нужда от вода, отопление, електричество, телефон, интернет и т.н. Готови са да платят за това. Други са готови да предоставят тези услуги и очакват трудът им да бъде заплатен.
Можете ли да си представите как влизате в „Билла“ или в „Кауфланд“, пълните си количката с продукти и на касата се оправдавате, че няма как да платите, защото в момента сте финансово затруднени. Някога се е давало на вересия, но със залязването на малките магазинчета, тази практика според мен ще е все по-екзотична.
Поставете се на мястото на онези, които са доставили услуга, а не им е платено. Или на мястото на онези, които са дали заем, но длъжникът отказва да върне заема. Причините, разбира се, винаги може да са много основателни. Обзалагам си, че някои от вас вече са си помислили: „Хайде да не ги мислим толкова банките! Те имат достатъчно!“. Обаче пари се дължат не само на банки и лихвари. Понякога самите физически лица дават заеми на свои близки хора или партньори, за да им помогнат. И тези заеми потъват. А помислили ли сте и за междуфирмената задлъжнялост. Фирмата „Х“ трябва да плати на фирмата „У“, но закъснява с плащането. „У“ разчита на това плащане, за да може да плати на друг свой партньор – „Z“, но пари няма. Разбира се, рядко някой спира да плаща просто така, от инат. Всеки си има своята причина и тя винаги и основателна за него самия. Представете си, че вие сте дали пари назаем, които после не може да си съберете. Или че вие сте една от фирмите по веригата в омагьосания кръг на междуфирмената задлъжнялост.
Вина има, виновни няма. Абсолютно всеки има оправдание за себе си, за да не плаща. Мисля, че за повече от 15 години работа кредитно посредничество, мога да издам книга с оправданията на хората защо са спрели да плащат задълженията си.
В един момент някой просто трябва да разсече Гордиевия възел и този някой се явява съдебният изпълнител.
Но той е просто инструмент. Гледайте на него като на меча, с който се разсича възела. Ръката, която го държи, е държавата. Или поне по закон е замислено да бъде така. Той по своята същност е длъжностно лице, на което държавата е възложила публично-правни функции.
Няма съдебен изпълнител, който да може да ви отнеме имущество, движимо или недвижимо, или да ви запорира сметки, само защото е гадняр или защото не ви харесва. Това е професия. Също като зъболекарската. Не обявяваме зъболекарите са садисти, само защото са ни извадили зъб, нали така. Или поне не го казваме на глас?
Убедена съм и че някои от вас могат да приведат примери, в които съдебните изпълнители може да са действали непрофесионално, некомпетентно или да са превишавали правата си. Но можем ли да посочим дори една професия, в която да няма некадърници, лъжци или измамници? Аз не се сещам за нито една.
Уверявам ви, обаче, че професията на съдебния изпълнител е важна и много полезна. За съжаление човек го разбира тогава, когато се окаже от другата страна – когато на него някой нещо дължи и предпочита да плаща с обяснения и оправдания, вместо да признае поне пред себе си, че за бъдеш обявен за длъжник, значи имаш дълг към някого.
