Отговорете си честно на следващите шест въпроса и сами ще си дадете отговор на въпроса дали е по-добре да наемете жилище, или да го купите с кредит.
Но нека ви разкажа преди това за един от последните ми разговори по темата.
Беше с млада дама, която консултирах по повод създаден от мен тест „Рискувате ли при покупката си с ипотечен кредит“. Анализирам резултатите на всеки, който има времето и честността да се тества и после ги информирам по телефон или по имейл за резултатите им.
С тази дама говорих по телефон и след като й обясних в кои „капани“ е паднала и къде може да поработи, за да избегне бъдещи рискове, ако купува жилище с кредит.
Тя ми сподели, че от доста време има желание да купи жилище, но просто се страхува.
Не знае дали този избор е най-удачният за нея. Дали не е по-безопасно, ако остане под наем. Страхуваше се какво би си случило, ако изведнъж лихвите се вдигнат. Ами ако загубеше работата си? Ами ако цените на имотите се сринат, точно след като тя е купила?
Защо ви разказвам за тази жена?
Защото съм убедена, че тези въпроси се въртят в главите на повечето от вас.
И ако се опитам да им дам отговор, възможно е това да бъде полезно и на някои от вас.
Жената живееше под наем в София.
Това трябва да е първият въпрос, които и вие трябва да си зададете.
Давате ли в момента пари за наем? Ако да – колко точно пари изтичат ежемесечно от джоба ви? И вноската по наема сходна ли е с вноската по потенциалния заем?
Ако живеете на място, за което не плащате наем /обикновено това е домът на родителите ви/, то решението за покупката на собствен дом в някои случаи може и да почака. Но ако вече сте започнали да плащате „вноски“, макар и не на банката, а на хазяина, може би си заслужава да се замислите дали не е по-добре да започнете да внасяте в бъдещето си, вместо в това на някой непознат.
Попитах я каква е вероятността в близко бъдеще да живее в собствено жилище в София, което обаче да е предоставено от някой роднина. Обикновено това е родител, който оставя на детето си в наследство имот в града, в който към момента е под наем наследникът или в друг град, но имот със същата или поне сходна на стойността на на жилището, в което би живял наследникът в града, в който иска да живее. За нея нямаше такъв вариант.
Това трябва да е вторият въпрос, който трябва и вие да си зададете.
Чакате ли да ви паднат жилище или пари от небето?
Случва се понякога, така че има смисъл човек да мисли и в тази посока. В крайна сметка – тухлите не са най-важното нещо на света. Ако след време знаете, че така или иначе ще получите жилище, може да се окаже по-разумно да спестявате парите, които иначе бихте дали не само за плащане на главницата, но и за лихви.
Имайте предвид, че „да ви падне имот от небето“ може да е равносилно и на някой изгоден брак. Едно време бабите казваха: „Намери си мъж с имоти, че да се видиш в рахат!“. Това решение би могло да е релевантно както за жените, така и за мъжете. Но за моята героиня не беше /да, и това я питах/.
И ако приемем, че и вие сте в ситуация, в която не очаквате имоти да валят от небето точно във вашия двор, както и ако вече сте под наем, тогава минаваме към третия логичен въпрос…
Искам ли да живея в тази държава, или нямам търпение да се махна и да си търся късмета в чужбина?
Има немалко хора, особено по-младите, които са с ясното съзнание, че най-вероятно няма да останат да живеят в България. За тях може да се окаже допълнително затруднение, ако сега се обвържат със заем. Да, някои смятат, че един имот винаги е инвестиция и ако в него не се живее, дори да е купен с кредит, ако имотът бъде даден под наем, ето ви перфектният начин жилището да се „самоизплаща“. Тук, обаче, трябва да се направи добра преценка дали вноската по наема ще покрива вноската по заема, както и ще има ли кой да управлява имота, докато гордият собственик е в чужбина.
Моята героиня нямаше никакво намерение да се маха от милата ни родина. Значи вървим нататък, към анализ на останалите й притеснения.
Какво щеше да прави, ако изгубеше работата си, а междувременно се е „заробила“ с кредит? Можеше да се окаже в ситуация, в която с години е плащала вноски, а ако изведнъж спре да плаща – банката ще й вземе жилището.
Аз й зададох четвъртия си въпрос: „Ако точно днес си изгубите работата, има ли кой да ви поеме вноската по наема?“.
Отговорът беше отрицателен. Обърнете специално внимание този въпрос. Винаги ме е учудвал фактът, че хората се притесняват от това какво би се случило със заема им, ако изпаднат във финансово затруднение, но и дума не обелват за това кой ще им плаща наема, ако парите рязко свършат.
Попитах жената и дали има опция да живее някъде другаде – при родители, роднини, приятели. Да, с цената на допълнително неудобство, но все пак нямаше да плаща с пари. Тя имаше опция да се върне да живее при родителите си в съседен град, но в този град явно нямаше работа и пак трябваше да си търси работа в София. А жената беше достатъчно практична и предвидлива и вече си беше направила сметката, че ако пътува всеки ден от родния си град до София, освен неудобството и умората, чисто финансово й излизаше почти същото, като ако наеме квартира в столицата.
Ето това трябва да е и вашият пети въпрос: „Имам ли все пак някакво временно решение, ако изпадна в невъзможност да плащам?“. Ако да, то колко време бихте издържали с това решение и каква е истинската му цена?
И най-тежкият шести въпрос: „Ами ако доживеете до пенсия?!“.
Вярвате ли, че когато и ако се пенсионирате, пенсията ви ще бъде достатъчна да поемете освен ежемесечните си разходи, и сумата за наем на жилище? Как, ако сега, след като работите и се притеснявате, че няма да се справите, ще го правите, когато сте на 70 години? Най-често ми се отговаря на този въпрос с оптимистичното: „Нали имам деца! Ще живея при тях!“. Успех ви пожелавам с този начин на мислене. Само ще попитам защо сте толкова сигурни, че децата ви няма да изберат вашия път, да последват вашия родителски пример и няма да се спрат на избора наем вместо заем? Защото, когато си под наем, си много по-свободен примерно. Днес можеш да избереш да живееш тук, утре – там. По-малко разходи /не плащаш данъци/, по-малко грижи и отговорности понякога.
И ако честно си отговорите на тези шест въпроса, то най-вероятно вече имате отговор на терзанието „наем или заем“.
Но след тях идва времето за най-глождещите въпроси, който не обсъдих с жената, която консултирах, но знам, че вие бихте искали: „Ами ако цените на имотите се сринат? Не е ли безумие да се купува точно сега? Дали да не изчакам? Ама точно колко да изчакам? Докога ще се вдигат тия цени? Няма ли имотен балон?“.
Ще бъда безкрайно честна. Моето лично мнение е, че ако някой ви дава прогнози точно докога цените ще се вдигат или кога ще започнат да падат, той най-вероятно си е объркал професията. Сещам се за един-двама, които може би биха имали успеваемост в тези прогнози, но и двамата вече не са между живите – Ностарадамус и баба Ванга.
Въпросът е дали да предприемете действие по покупка на имот сега и то с ясното съзнание, че няма как да знаете със сигурност дали и кога цените на имотите ще паднат…
Когато моите клиенти ми задават този въпрос, аз обикновено ги съветвам първо да си отговорят честно на горните шест въпроса, а после да коригират формулировката на един от най-погрешните изрази: „Ами ако дойде криза?“.
А ако темата „Покупка на имот с кредит – как да не се прецакате“ ви вълнува особено много – четете тук!
