От години помагам на хората да се споразумеят с кредиторите си да им намалят лихвите по кредитите. И съм се нагледала на какви ли не чудеса.
Ето, обаче, един истински случай, който буквално ме втрещи.
Защо е добре да го запомните?
Защото и при вас може да се окаже, че плащате редовно кредита си, но главницата ви… не мърда, а срокът на кредита ви мистериозно… нараства.
Може да се радвате, че кредиторът ви не ви е вдигнал вноската, въпреки че всичките ви познати с кредити пищят и се оплакват, а всъщност – да плащате солено за това „удобство“.
Ще ви разкажа за Иван.
Името е измислено, но историята и банката – за съжаление – са истински.
Иван се свърза с мен, за да му помогна да предоговори условията по кредита си.
И по-конкретно – търсеше съвет как да убеди кредитора си да му намали лихвата.
Изтеглил през 2009 г. 35 000 евро ипотечен кредит за срок от 20 години. През 2029 г. би трябвало да е приключил по живо, по здраво връзката си с въпросната банка.
Забележете, че към този момент аз още нямах решение, дали е по-добре да се договори със сегашния си кредитор, или е по-добре да рефинансира кредита си при друг. За да мога да отговаря на този въпрос, трябваше ние двамата – аз и Иван – да свършим определен брой задачи.
Задачите на Иван бяха две:
- Да ме снабди с информация за точния остатък по дълга си.
- Да следва стриктно моите инструкции как да се държи с кредитора си, включително каква „молба“ за намаляване на лихвата да подаде.
Моите задачи бяха:
- Да направя анализ на ситуацията.
- Да го снабдя с няколко адекватни оферти от конкурентни банки.
- Да го инструктирам как точно да постъпи, какво да говори, как да се държи с кредитора си. За да имаме максимално добър краен резултат.
- След като получи офертата за предоговаряне, да я разгледам и да изчисля дали си заслужава да остане при настоящия кредитор, или е по-добре да избере друг.
В 90% от случаите, когато помагам на хора да си намаляват лихвите по кредитите, извървяваме този път, за да можем да стигнем до отговора – предоговаряне или рефинасиране.
Е, този път се изненадах!
Процесът беше рязко скъсен, след като Иван ми изпрати „актуалния“ си погасителен план.
За периода от 07.2009 до 09.2017 Иван беше успял да плати… 3 645 евро от главницата. Нека добавя, че за тези повече от 8 години човекът не е имал просрочия. Обслужвал си е редовно кредита. Не е вземал допълнителна сума. Не е предоговарял кредита си. Нищо! Просто си е плащал. Така, както е изисквал от него погасителния му план.
Когато всеки месец е отивал до касата на банката, е вкарвал точно толкова, колкото са искали от него.
При взет 35 000 евро кредит през 2009 г., през 2017 г. му оставаха да плати скромните 31 355 евро. А почти половината от срока на кредита беше изтекъл.
Или пък не?
Срокът на кредита му беше мистериозно удължен с 5 години – от 2029 г. на 2034 г.
Не се знаеше дали самият Иван щеше да живее с 5 години повече от отреденото му време. Но със сигурност се знаеше, че трябва да плаща с 5 години по-дълго от първоначално договореното.
Признавам, че в началото и аз си помислих, че е грешка. Но, както се оказа, не беше!
Иван написа гневно писмо до кредитора си, с което искаше обяснение.
„Поля, дали въобще някога ще го изплатя този кредит?!? Законно ли е да ми увеличават срока на кредита? Как така съм плащал толкова години, а нищо не съм платил?“ – това ме питаше клиентът ми, а аз не знаех какво да му отговоря.
Затова, докато Иван чакаше официалния отговор на банката, аз проведох скромно разследване.
Свързах се с бивши служители на въпросната банка.
Бившите служители винаги са особено словоохотливи за бившия си работодател: „Виждала съм как клиент идва да си плати последната вноска и иска да подаде молба за заличаване на ипотеката, а ние му отговаряхме: „Господине, дължите още 5000 лева. Платете ги и ще ви заличим ипотеката.“
Хората се чудели какво става. Всички били втрещени. Със сигурност никой не е бил предупреден за тази „възможност“. Някои дори съдели банката. Но повечето послушно си плащали.
Как е възможно да се случи всичко това?
Това се случвало, след като БЛП /базисния лихвен процент/ – една от „вълшебните съставки“ на голяма част от кредитите отпреди години – се вдигал. А той определено се вдигна след 2009 г., когато се разрази кризата.
Въпросната банка, вместо да вдигне вноската, след като се е повишил лихвеният процент, запазва вноската, но тази вноска се състои почти изцяло от лихва. Главницата продължава да стои на практика непипната. И познайте какво се трупа върху нея? Още лихви!
Отиваш да си платиш уж последната вноска, а се оказва, че те чакат… още вноски.
И банката, понеже е „благородна“, дава възможност на клиента /нищо, че той не знае за това/ – да продължи да си плаща, като услужливо удължава срока на кредита.
Какво се случва, обаче, ако БЛП падне? Защото има и такива случаи – след 2013 г. насам например. Вноската на същите тези клиенти отново услужливо се запазва. Въпреки, че дължат по-малко пари. И какво прави банката с надвнесените от клиента суми? Пази ги! Заделя ги! И накрая, когато клиентът отиде да си погаси последната вноска – изненадва го, че дори е „спестил“ пари, докато си плаща кредита.
Не се шегувам! Точно такъв случай ми разказаха. Излиза, че клиентът би трябвало да е доволен. Друг е въпросът, че години наред някой друг е ползвал и работел с неговите пари. Без той да знае. И без да получава полагащите му се за това лихви.
Независимо дали сте решили да предоговаряте или рефинансирате кредита си, съветвам ви горещо регулярно да си проверявате остатъка от дълга. Също и остатъка от срока.
Знам, че на някои може да им звучи комично, но на хората, които са се обвързали с подобни кредитори, изобщо не им е до смях.
Какво направи моят клиент?
Реши да се махне. Да избяга. Буквално. Дори на 1% да му беше свалил лихвата настоящият му кредитор, Иван никога повече нямаше да се довери на тази банка.
Дали може Иван да осъди банката?
Вече не. Предпочете да прекрати отношения. Дали можеше да се позове на неравноправна клауза? Не знам. Той не предпочете да се обърне към адвокат. Искаше просто да го махна от тази банка. Според него дори да успееше да осъди банката – нервите, които трябва да похаби и времето, което ще отдели, не са заслужаваха.
Интересното е, че когато написах тази статия и я пуснах за пръв път в социалните мрежи, последваха коментари от рода на: „Той Иван нещо не е разбрал! Те клиентите не слушат и обясняват избирателно!“. Е, аз проверих всичко. Аз не съм Иван. С това си изкарвам хляба. И определено Иван казваше истината.
Ето защо, в повечето случаи, решението е едно:
Информирайте се регулярно за състоянието на дълга си, защото наистина в родната банкова система няма нищо сигурно… засега!
