Как банките ви връзват – или – защо не винаги трябва да избирате „най-изгодната“ застраховка живот

Защо толкова много хора избират „погрешната“ оферта за кредит, която им предоставя банката?

Защото се опират на логиката. На математическата логика. Защото не могат или отказват да приемат факта, че 2 + 2 много рядко прави 4, когато става дума за кредити, банки, лихви и човешка свобода.

Какво имам предвид?

За лихвата всеки знае, че колкото по-ниска, толкова по-добре.

Обаче застраховките? Например застраховката живот.

Тук част от клиентите падат в капан. 

Има банки, които предоставят на клиента „избор“ на застраховка. Да речем, че искате кредит за 20 години. Можете да си предплатите застраховката за целия период. Можете да я предплатите и за 5 години. А можете и да плащате месец за месец. Естествено, ако предплатите за целия период на кредита, заастраховката ви излиза най-евтино. И това е много ясно видимо от цифрите. Най-скъпо излиза, ако плащаш месец за месец.

Кредитните инспектори представят предплатената застраховка на клиентите не само като по-изгодна, но и като по-малко ангажираща.

„Не я мислиш! Плащаш за 5 години напред и знаеш, че това си го отхвърлил като ангажимент“ – чух да убеждава мой клиент един банков служител, докато аз невинно се усмихвах отстрани.

Какво правя аз, когато клиентът ми е човек, който наистина има избор?

Казвам му, че има избор.

И му обяснявам плюсове и минуси на различните застраховки – предплатените и ежемесечно заплащаните. В някои случаи е по-добре да избере „най-неизгодния“ т.е. най-скъпия вариант на застраховката живот. Но дори да се избере предплатеният вариант, най-важното е клиентът да е информиран, че има начин /ако реши/ тази застраховка да бъде прекратена и по-голямата част от дадените предварително пари  – да бъдат върнати. Проблемът е, че повечето хора не знаят това. Просто никой в бенките не им казва. Не и ако те самите не се сетят да попитат.

Как реагират банковите служители на моите усилия да обясня на клиентите си, че „най-изгодната“ застраховка живот всъщност понякога е сиренцето в капана на мишката?

Различно…

„Когато цифрите говорят, всякакви консултанти по-добре да мълчат!“ – беше язвителната забележка на друг банков служител, който ми размахваше калкулация, ясно показваща, че ако клиентът избере да плаща месец за месец – ще плати с почти 5 000 лева повече за застраховка живот.

Има и  добронамерени забележки, по повод тази моя лудост – да съветвам клиентите си да изберат най-скъпата застраховка живот. „Защо набутваш клиентите?!? Защо им позволяваш да избират най-скъпото за тях?“ – ме пита моя близка от банка, с която работя повече от 10 години.

Опа! Нищо не им позволявам. Просто им казвам цялата истина. Истината, която не е въпрос само на математика.

А каква е цялата истина?

Колкото и да е добронамерен служителят на банката, която сте избрали, той гледа на вас като на клиент, който трябва да бъде задържан възможно най-дълго като клиент на банката.

Сигурно си мислите, че това е добре…

Щеше да бъде, ако се позовавате на човешката логика, че за да останеш клиент на една банка, трябва да получиш добро обслужване и добри условия.

Нищо подобно!

Повечето хора, които остават дълго клиенти на една банка /а някои  – за цял живот/ го правят, защото нямат или си мислят, че нямат избор.

Потребителската логика е, че след като си „стар“ клиент на една банка, би следвало към теб да се отнасят с повече уважение и да получиш по-добри условия по продуктите и услугите, които ползваш.

Груба грешка!

Хората, които все още не са клиенти на банката, получават най-добрите условия. За да станат клиенти. А веднъж клъвнали – картинката рязко се сменя.

Знам, че казаното от мен звучи лишено от здрав разум, но ако сравните офертите, които получават „стари“ клиенти с тези, които са за „новопривлечени“ – тогава ще се уверите, че банкерската  и клиентската логика са логики с обратен знак.

Защо предплатената застраховка живот може да се окаже лоша идея за някои кредитоискатели?

Защото всеки продукт, който те обвързва за дълго време с един-единствен кредитор, може да се окаже неподходящ продукт. Предплатената застраховка живот за някои хора, когато не са информирани, че могат да я прекратят, макар и с известна загуба, представлява такъв продукт. Тя те прави зависим, инертен и спящ. Тя може да те обвърже за 20 или 30 години, или в най-оптимистимния период – за 5 години.

Под „обвързване за дълго време“ аз разбирам повече от година или две.

Защо? Защото пазарът е динамичен и условията по кредитите се променят. И едно е сигурно – ако лихвите започнат да се вдигат – вероятността и вашата лихва да се вдигне, е огромна. Но ако лихвите започнат да падат, не във всички случаи и вашата ще падне. Освен, ако вие самите не се потрудите за това.

Предплатената застраховка живот може да бъде подвеждащ продукт.

Нейната основна цел не е да ви осигури при застрахователно събитие. Тя на практика представлява добре замаскирана гаранция на банката, че поне за следващите 5 години вероятността да се решите да „избягате“ при друг кредитор, при по-добри условия, е доста по-малка. Всъщност, не че не можете, но няма да ви е финансово оправдано. И най-важното – ако не сте наясно, че може да прекратите предплатената застраховка живот, макар и с известна загуба, вероятността да ви хрумне да потърсите по-добри условия е минимална.

Уважаеми кредитоискатели…

Както сигурно вече всички знаете, наказателни такси при предсрочно погасяване след първата година няма.

Но това не означава, че кредиторите не са измислили други, много по-хитри начини да ви задържат.

Ваш е изборът, дали ще се информирате, за да бъдете относително свободни, или ще влезете в продължителен брак по сметка… но не по вашата сметка.