Защо хората купуват собствено жилище, вместо да живеят под наем цял живот, въпреки че наемът може да се окаже по-изгоден?
Защото човекът изключително рядко се подчинява на цифри, статистика и логика.
Човешките постъпки се диктуват най-вече от емоции и желания.
Хората, които избират да купят, всъщност не търсят жилище.
Купувачите искат сигурност и спокойствие, макар че в случая сигурността също е относителна.
Хората, преди всичко, искат дом.
Инвестициите са много назад в списъка с приоритетите им.
Домът е мястото, в което тригодишното ти дете може да нарисува първата си картина направо на стената в дневната. А ти – вместо ужасен да му се накараш и да се постараеш да боядисаш след него – можеш да си позволиш да очертаеш рамка на тази картина, да сложиш дата и надпис „Първата рисунка на Алекс“.
Домът е мястото, в което след 20 години, когато детето ти е пораснало и е заминало да учи в чужбина, ще можеш да погледнеш резките на касата на вратата, и ще се наревеш на воля. Квартирата няма спомени, квартирата няма дух. Там има съобразяване и временни решения. И да, прекрасно звучи да попаднеш на перфектен апартамент, чудесно обзаведен, с изгоден наем и хазяйкя, която да ти носи виенска кифла и каничка кафе всяка сутрин и така поне 15 години.
Обаче реалността е различна…
Апартаментите с ниски наемни цени обикновено са нещо средно между кочина и кокошарник.
Мебелите им обикновено са правени малко след Балканската война.
Какъвто и договор за наем да подпишете, в повечето случаи наемодателят си прави с вас каквото му хрумне и каквото на него му е изгодно. Включително корекция на наема – винаги нагоре, никога надолу.
Може да ви се наложи „изненадващо“ да се изнесете, месец след като сте се нанесли и даже сте ремонтирали квартирата, защото или имотът ще се продава, или „дъщерята ще си идва от чужбина“.
Има разбира се и имоти, които са ремонтирани, мебелите им са нови, но не си мислете, че наемите им са „изгодни“. И в повечето случаи собствениците на луксозните имоти са хора, които съвсем не са глупаци и добре познават закона. А вратичките в закона казват, че такса смет се плаща от „ползвателя“. И тъй като данъчните у нас не се противопоставят на практиката такса смет да бъде префактурирана на наемателя, усетените наемодатели използват тази възможност. Такса смет представлява около 80 % от най-тежкия ежегоден данък за имотите – познат общо като „данък сгради и такса смет“/всъщност представляващ две отделни такси – данък сгради и такса битови отпадъци/.
Хитрите наемодатели на читави имоти ще убедят наемателите си да направят за своя сметка и застраховка на имота. В крайна сметка – който полза, той плаща.
Като добавим и брокерите, които – в зависимост от тарифата си – ще ви вземат между половин и един месечен наем при всяка смяна на квартира – финансовата изгода в полза на наема ми се струва все по-съмнителна.
А пренасянето? Ако ви се случва да се местите на всеки две години – това може да ви докара нервна криза. И не става дума само за хамалогията, което само по себе си също е достатъчно отвратително. Всеки път трябва да съобразяваш дали новото място ще ти е удобно до работата ти, до работата на половинката, до училището или детската градина на децата.
Не съм стигнала до най-лошото, когато търсиш имот под наем.
Самото търсене!
Знаете ли, че във фейсбук има общности, създадени от хора, които са се опарили от некоректни брокери и хазяи. Ако брокерите, занимаващи се с покупко-продажби имат лоша слава и за съжаление често боравят с фалшиви обяви – и представа си нямате какво е положението в бизнеса с наемите. Чудо! Да търсиш квартира е като да попаднеш във филм на Хичкок. Няма как да ме разберете, ако не сте го изживели. Не, че търсенето на жилище за покупка е празник, но поне го правите по-рядко. В този бранш с наемите наистина има съвсем малко колеги, които мога да препоръчам с чиста съвест. Когато ми се обади клиент, търсещ да наеме, аз му диктувам списък с агенциите, с които да не се свързва, за да не го измамят и да не си изгуби времето. Когато трябва да препоръчам някой колега – вариантите ми се броят на пръстите на едната ми ръка. А имайте предвид, че аз съм от 2002 година в бизнеса и познавам доста колеги.
Това е!
Вече знаете другата страна на въпроса – не само финансовата, за да вземете информирано решение по въпроса – наем или заем.
Ицо
says:Това с данъците и ползвателите са глупости. Проверете закона. Наемодателя, да може да ви го включи в наема. НО всички данъци си се плащат от собственика!
…данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Ако обаче има учредено вещно право на ползване, данъчно задължен е ползвателят…..
Договора за наем не прехвърля вещни права
Тенкомс ЕООД
says:Благодаря за коментара, защото от него ми става ясно кое не съм обяснила достатъчно добре. Наистина по закон – чл.11 от ЗМДТ – както данък сгради, така и такса битови отпадъци е дължима от собственика или от ползвателя, като под „ползвател“ законодателят е вложил смисъл „лицето, на което е учредено вещно право на ползване“. Т.е. думата „наемател“ никъде не е упомената. Има, обаче, вратички в законодателството ни, което прави напълно възможнж заплащането на такса смет от наемателя. Единият пример, с който съм се сблъсквала, е чл.71 от същия ЗМДТ. В него се дава възможност да се подаде декларация, ако не се ползва имота, за да не се дължи такса смет. Истината е, че напълното отпадане на такса смет се оказа невъзможно, но все пак тя може да бъде драстично намалена, „ако не се полза имота“. Чл.232 от ЗЗД пък казва, че освен наемната цена, наемателят е длъжен да заплаща „и разходите, свързани с ползуването на вещта“. Този твърде общ текст от закона позволява да се тълкува по различен начин – на всеки, както му е угодно. На наемателите им е угодно да смятат, че това са само режийните. На наемодателите – че такса смет също е разход за ползването на вещта. След като ако не се ползва имота – законодателят е предвидил възможност този такса да бъде намалена – значи е разход за ползване – ето ви логика. И за капак – данъчните очевидно нямат нищо против и не наказват наемодатели, които префактурират таксата смет на името на наемателите си. А след като не наказват това действие, значи то е законосъобразно. Общо взето – както повечето ни законови текстове – има огромни възможности да се докаже едното или другото. Всичко зависи от коя страна си и колко точно знаеш. За съжаление!