Завръщат се времената, в които продавачът е цар. Купувачи има, но не и качествени имоти.
Цените на имотите през 2015 година – мъка за едни, радост за други.
Някои колеги са изключително оптимистично настроени относно ръста, който бележи пазарът на недвижими имоти през третото тримесечие на 2015 година. Цитирам: „Сделките са нарастнали с повече от 20 %, сравнено с миналата година.“
Щеше да е много хубаво, ако не беше… прекалено хубаво.
Има ли наистина нарастване на цените? Има.
Има ли повишено търсене на имоти? Има.
Къде е проблемът тогава? Защо не се радваме?
Защото темповете, с които цените се вдигат и поведението на участниците на пазара на имоти доказват за пореден път, че паметта на българина е кратка. Днешната ситуация започва да напомня леко на времената от 2007 година, когато изтормозените и изнервени купувачи се разхождаха с парите за депозит в джоба, а на огледите се заформяха минитъргове. Не се разваме на бързото нарастване на цените, защото ние не сме забравили, че след 2007 година дойде 2008 година, а след нея – и 2009 година.
Завръщат се времената, в които продавачът е цар. И индикациите, че това е така, са кристално ясни: нарастващи цени, изключително отзивчиви банки, събуждащи се сделки „на зелено“ и за капак – купувачи, разхождащи се със стоп-капарото в джоба.
Лошото е, че няма равновесие. Купувачи има, но не и качествени имоти. И когато на пазара се появи качествен имот – провокира се и поредният търг. И така, по-бавно или по-бързо, цените се покачват.
А този филм вече сме го гледали. И пак ще му гледаме повторението, защото паметта на продавачи, купувачи и брокерите им, за добро или за лошо, се оказва къса. Балонът се надува, надува, надува…
А дали ще стане и този път на парчета – зависи от всички нас – участниците на пазара – дали отново ще забравим всичко видяно и дали сме готови да станем свидетели на още едно повторение на добре забравеното… старо време.