Как се доказва, че жилището, което продавате, е или не е семейно?
Темата е изключително интересна, защото при сделките с имоти в това отношение има различна практика.
Всичко зависи от тълкуванието на закона, а в случая законът е Семейният кодекс.
И както често се случва – и в този случай законът се тълкува различно, и съответно прилага различно, от различните юристи и в конкретния случай – от нотариусите.
Масово тълкувание на чл.26 от Семейния кодекс е следното:
„В случай, че имотът не е съпружеска имуществена общност /СИО/, т.е. не е придобит по време на брака или е придобит от единия съпруг безвъзмездно /по наследство или чрез дарение/, но ако съпругът /съпругата/ на продавача е адресно регистриран там, се попълва декларация по смисъла на чл.26 от СК за съгласие за продажбата.“ – ще видите подобно тълкувание и съвети на много места в интернет сайтове, както и ще чуете много юристи да се съгласяват с това.
Не всички юристи, обаче, са съгласни с това тълкувание!
И с основание, защото ето какво гласи чл.26 от Семейния кодекс:
Разпореждане със семейното жилище – лична собственост
„Чл. 26. Действията на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост на всеки един от тях.“
Никъде не се споменава адресна регистрация!
Освен това, адресната регистрация не е доказателство, че имотът, на който са адресно регистрирани съпрузите, е семейно жилище.
Има много случаи, в които двамата съпрузи са адресно регистрирани на различни адреси. Кой от двата различни адреса, в такъв случай, ще се счете за семейно жилище?
Има случаи, в които съпрузите реално ползват като семейно жилище /т.е. имот, в който живеят/ един имот, а са адресно регистрирани на друг имот.
С други думи:
Адресната регистрация не е и няма как да бъде доказателство за определянето на един имот като семейно жилище!