/Колко са обявените завещания в София и в страната и защо е важно да проверяваме за завещание

Колко са обявените завещания в София и в страната и защо е важно да проверяваме за завещание

Споделете тук:

Винаги ми е било интересно защо банките, когато отпускат кредит за покупка на жилище, при което собствеността е придобита по наследство, никога не изискват проверка за завещание.

Никога!

За толкова години работа с имоти нито веднъж, нито една банка не поиска подобна справка.

Подхващам именно банките заради любимата фраза на някои купувачи: „Мога да мина и без адвокат. Нали тя банката ще си го провери имота.“

Чувала съм коментари, че било безсмислено, защото завещание можело да се съхранява и вкъщи под дюшека. И това е така. Но защо, след като има регистър, в който се отбелязва, когато има завещание, депозирано при нотариус или в Агенция по вписванията, да не елиминираме поне тази вероятност?

Че е важно да се проверява за завещание винаги, когато собственикът, от когото купувате, е придобил имота си по наследство, разбрах преди много години от нотариус.

„Всичко ли си проверила?“ – пита ме нотариусът. „Разбира се! Проверката за тежести съм я пуснала направо от времето на хан Аспарух.“ – гордо отговарям аз.

„А за завещание провери ли?“

„Ъ…“ – нямах какво повече да кажа. В онези години за мен този тип проверки бяха terra incognita.

„Спокойно. Проверила си. Всичките сделки, които изповядвам, ги проверявам за завещания.“ – разсмива се нотариусът.

Познайте дали от този ден нататък съм пропуснала да проверявам за завещание, когато има починал наследодател?

И все пак. Времето минаваше и започвах да си мисля, че прекалено много се вманиачавам.

Истината е, че в повечето случаи човек първо трябва да си изпати, за да вземе занапред някакви предпазни мерки.

След години, докато проверявах един имот за клиент, попаднах на завещание. Необявено. Собствениците бяха брат и сестра. Наследници на починалите си родители. Бащата беше оставил завещание. Няма да забравя погледите на собствениците. Те бяха буквално втрещени. Абсолютно отказваха да повярват, че става дума за техен родител. Твърдяха, че са познавали баща си и било абсолютно невъзможно той да седне и да пише завещания.

Хубавата вест, когато отвориха завещанието /което уж беше невъзможно да съществува/ е, че не касаеше имота, който купуваше клиентката ми. Но докато това се случи – емоциите и за купувач, и за продавачи не бяха нито малко, нито – приятни. Оттогава със сигурност знам – колкото и малка да е вероятността да има завещание – по-добре е тази вероятност да бъде елиминирана.

Колко завещания се обявяват ежегодно?

Това беше въпрос, на който си отговорих тази година. Извадих статистиката на Агенция по вписванията /кликнете върху таблицата, за да се уголеми/.

За гр. София цифрите са средно около 350 броя на година за периода от 2005 г. до 2018 г. Това е периодът, за който има статистика. За изминалата 2018 г. обявените завещания са били 340 броя. За цялата страна  – 1667 броя. Общата тенденция от 2005 година насам е завещанията да намаляват. През 2005 г. броят им е бил 2 332. Пикът на обявени завещания както за столицата, така и за страната, е бил през 2007 г. за упоменатия период. За София – 430 броя, а за страната 2 887 броя.

Нищожно малък брой, наистина, на фона на разпоредителните сделки с имоти. Още повече, че не е задължително всички завещания да касаят недвижими имоти.

И все пак – имаме регистър на въпросните завещания.

Защо не се възползваме от него и не направим сделките с имоти малко по-сигурни?

Не знам дали е липса на информация или наличие на безхаберие. Надявам се да има друга, неведома за мен самата, причина.

Ако смятате, че тази информация може да бъде полезна и на друг, споделете я в социалните мрежи!

Споделете тук:
Абонирай се за новите статии
Научи истината за пазара на недвижими имоти! Разбери кое е най-важното, ако имаш или търсиш кредит!  
Прочети още