Знаете ли защо е изключително важно да знаете какво ще последва, ако се откажете от наследство в полза на друг човек?
Защото вероятността да ви излязат сметките криви, е много голяма.
Колко голяма?
Пропорционална на това, дали сте си направили адекватна консултация /най-вече с адвокат/, за да сте сигурни, че като се откажете от наследството си, то ще отиде наистина там, където вие искате.
Нека ви дам пример и дано той остане само пример в живота ви. Защото, ако допуснете тази грешка, няма връщане назад.
С други думи казано, направите ли отказ от наследство, после не може да кажете: „Ейййй, обърках се! Дай да върнем старото положение, пък аз ще почерпя!“.
Иванчо и Марийка са женени. В представите на Марийка, сякаш са женени от цяла вечност. Най-вече заради постоянния тормоз, на който е подложена от свекърва си. Свекървата все иска да дърпа конците, все й се струва, че Марийка на заслужава сина й, че го използва и ако зависеше от нея… Важното е, че не зависи.
Иванчо и Марийка трудно връзват двата края, но поне успяват да си купят двустайна панелка в Люлин. Годините си минават, двамата млади вече не са чак толкова млади, ражда им се и дете – Петърчо. Много неща се променят през тези години, но не и враждата между снахата и свекървата. За целите на тази статия не е важно кой е крив и кой е прав. Важното е, че синът им пораства и заминава да живее в чужбина.
Един ден Иванчо си тръгва от този свят. Наследяват го преживялата съпруга Марийка и синът му. Петърчо няма намерение да се връща да живее в България. И решава да направи жест за майка си. Да се откаже от наследството на баща си, за да може за нея да остане целият апартамент в Люлин.
Алтруизмът понякога води до неочаквани последици. Най-вече, когато се ползва човешка и математическа логика, е не – правна. Петърчо е много добър в писането на код и математиката му е в кръвта, но по някаква причина не се е консултирал с адвокат, преди да се откаже от наследството.
Разбрах за тази история, когато „Марийка“ се свърза с мен, за да продам панелката. Беше го закъсала с парите и искаше да продаде двустайния, да купи нещо по-малко и колкото пари останат – да поживее с тях.
Още помня погледа й, когато й казах, че всъщност тя не е единствен собственик на имота. И може би, ако й бях казала, че нейн съсобственик е Хитлер или Франкенщайн, може би щеше да ме погледне по-благосклонно. Но трябваше да й сервирам новината, че свекърва й, която беше надживяла сина си Иванчо, беше влязла в играта с наследството. И това, благодарение на благородното невежество на Петърчо.
Ама как така?
Четем Закон за наследството, чл. 53: „Частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници“. Тънката част тук е, че уголемява дяловете не на всички други наследници, а само на тези от същия наследствен ред. Това показва съдебната практика.
Знам, че за някои от вас това не е съвсем разбираемо, затова ще го обясня по следния начин: Законът приравнява отказа от наследство на фактическа липса на наследник. В нашия случай, все едно, че детето Петърчо никога не се е раждало. И тогава излиза, че наследодателят Иванчо е починал, без да остави деца.
Детето се отказва от наследството на баща си, мислейки, че така ще облагодетелства майка си с цялото наследство. В резултат преживялата съпруга, вместо да стане единствен наследник, наследява с така наречения втори наследствен ред: това са родителите на починалия или този от тях, който е жив.
Ами ако свекървата не беше жива?
Ако няма живи родители, преживелият съпруг наследява заедно с братя и сестри на починалия и т.н. – според разпоредбите на чл. 9 от Закона за наследството.
С други думи казано – тогава чичото и лелята на Петърчо щяха да получат част от наследството на баща му и пак майка му щеше да бъде в шок.
„Марийка“ ме гледа и не ми вярва. А не ми вярва, защото преди време нейна колежка „го била направила точно този номер“. Питам аз за „номера“, а тя ми казва, че пак същата била ситуацията – колежката й останала вдовица и наследила апартамент от починалия си съпруг, заедно с дъщеря си. Тогава колежката й се отказала от наследството, за да спестят такси от прехвърлянията, защото дъщеря й искала да ипотекира апартамента. И всичко отишло при дъщерята. Свекървата на колежката й си била жива и здрава, дори били в много добри отношения, но свекървата със сигурност нищо не наследила. Ако не съм й вярвала, да съм питала нотариуса и банката, при които били направили после ипотеката.
Вярвах й!
Проблемът беше, че ситуацията съвсем не беше еднаква. Ако приемем, че Иванчо е починал, едно е детето му да се откаже от наследство, друго е преживялата съпруга да се откаже от наследство, трето е преживелите му родители да се откажат от наследство на детето си и четвърто е брат му или сестра му да направят отказа. В различните ситуации се „облагодетелства“ различен човек.
Запомнете!
Не може да се откажете от наследство в полза на определен от вас друг наследник!
Законът определя кой е следващият, призован към наследяване, ако вие направите отказ. А какъв сте вие на починалия и още колко и какви преживели роднини има, е от съществено значение за крайния резултат.
Какво да правите, ако сте наследили имот, и все пак държите вашата част от наследството да премине в патримониума на някой конкретен човек?
Тогава трябва да извършите прехвърлителна сделка. Дали ще продадете, дарите, замените или ще прехвърлите срещу гледане и издръжка – това е предмет на друг анализ. Но не правете отказ от наследство, преди да сте 100% сигурни в кого ще отиде по закон наследството, от което се отказвате.
Не по ваше желание, защото тук желанията не играят, а по закон.
