„Какво е отношението ви към застраховката живот?“ – това е един от задължителните въпроси, които задавам на клиентите ми, които консултирам какъв кредит да изберат и как да се договорят с банките.
И неизменно получавам един от трите варианта на отговор:
- Категорично ЗА;
- Твърдо ПРОТИВ;
- Не съм наясно, нямам мнение по въпроса. Ако не е много скъпо, може да я направя.
Винаги съм се чудела по каква логика:
- Застраховаме жилищата си.
От природни бедствия, пожари, наводнения и всякакви инциденти. Предполагаме, за дори на бетона и тухлите може „нещо да им стане“.
- Застраховаме автомобилите си.
Рядко съм виждала кола в движение, без платено „Каско“ и „Гражданска отговорност“. Не просто предполагаме, че ламарините може да пострада, а съм виждала хора, на които им потъват гемиите за една драскотина по боята.
- Застраховаме вещите си.
Все по-често се правят застраховки и на движимото имущество в жилищата – от щети до грабеж. А да не говорим, че когато си купуваме уред или някакъв вид техника, един от първите въпроси, които задаваме, е „Колко години му е гаранцията?“. И много често избираме по-скъпа вещ, само заради по-дългата гаранция. Какво е гаранцията? Вид застраховка.
- Застраховаме реколтата си.
Не е нужно да сте фермер, за да знаете какво означава това, както и какъв е смисълът от подобна застраховка.
- Застраховаме парите си.
Да, все повече хора се съгласяват да застраховат кредитните си карти, в случай че им бъдат откраднати или някой злоупотреби с тях.
- Застраховаме бизнеса си.
Застраховането на товари, машини, съоръжения и пр.
- Застраховаме се от грешки!
Всички сме чували както за професионалните застраховки.
Сигурно има и други видове застраховки, за които в момента не се досещам, но знаете ли какво си представям…
Представям си мъж, който кара по магистралата…
Човек с бизнес, няколко имота, няколко кредитни карти и, разбира се, много вещи. И всичко е застраховано. Всичко, без него. И ако сега си представим, че същият този мъж е най-големият карък на света и в един и същи ден му се изсипват на главата всички нещастия на света: сутринта му крадат портфейла с всички кредитни карти, на обяд в имота му избухва пожар и всичките му уреди и вещи също погиват, следобед разбира, че самолетът, който трябва да му достави изключително скъпите машинариии за бизнеса му, е паднал, а вечерта – за да е пълна трагедията – катастрофира. И за да не съм съвсем садистична, няма да го карам да умира, а ще го сложа в инвалидна количка. Въпреки че не съм сигурна в една такава ситуация кое е по-малкото зло…
И същият този господин е застраховал всичко, освен едно – себе си. Оттук нататък, макар и жив, той е абсолютно нетрудоспособен, а на всичкото отгоре и не може да се грижи за себе си.
Знам, звучи ужасно, но опитайте за минута само да си представите подобна ситуация.
Тухлите, бетонът, пластмасата, желязото, грешките си – всичко това си е направил труда и е отделил от парите си, за да го застрахова. Но не и себе си.
Защо?
Защо не застраховаме най-големия си актив – животът и здравето си?
Може би, защото и на това не са ни учили в училище…
Вие как мислите?