/Как да прехвърлите имота на детето си, но и да „контролирате ситуацията“?

Как да прехвърлите имота на детето си, но и да „контролирате ситуацията“?

Споделете тук:

Страх ме е, че току-що навършилият ми пълнолетие син ще продаде жилището, което баба му иска да му дари. Ето защо предпочитам имотът да остане за мен. Но баба му е упорита и като си науми нещо – никой не може да я спре! Искала да си реши имотните въпроси, докато е жива. Какво да правя? Как да я убедя, че идеята е лоша? Синът ми, за съжаление, е в лоша компания. Не искам да продаде жилището за без пари и после да профука за две години парите.“

Това са думите на мой клиент, който се опитва от месеци да убеди майка си, че не трябва да прехвърля жилището си на любимия си внук пройдоха. Клиентът ми е в лоши отношения с майка си и упоритата възрастна жена е решила да „накаже“ собствения си син, като го лиши от наследство.

Не е нужно и вие да изпадате в тази ситуация, за да си зададете логичния въпрос: Мога ли хем да прехвърля имота на хлапака, хем да упражнявам контрол върху ситуацията, ако видя, че нещата отидат не на добре?

Да, може.

И е доста просто човек да си запази контрола върху имота и пак да го прехвърли, на когото пожелае.

Поколението на нашите баби и дядовци масово са го практикували.

Но откакто дойдоха „модерните времена“ и в  отглеждането на децата се намеси г-жа Монтесори, а г-н Макаренко беше убит с камъни, забелязвам, че все повече родители се притесняват, че ще бъдат заклеймени като деспотични, ако решат да упражнят всякакъв контрол спрямо децата си. В това число – и в сделките с имоти. Дори бих казала, че в сделките с имоти този, понякога скрит, родителски страх светва като червен светофар.

Решението!

Запазено пожизнено вещно право на ползване върху имота.

В случая с моя клиент – бабата да си дари имота на внука, но да има правото, докато е жива, да ползва имота.

Тук някои хора не разбират каква е идеята и се питат с какво би помогнало това право на ползване. Та нали бабата си живее в друго жилище. Тя няма нужда от имота, който дарява на внука си. И с какво въпросното право на ползване ще попречи на внука й, ако е решил да прави глупости с имота, да се справи блестящо с тази задача?

Ето малко детайли да вещното право на ползване върху недвижим имот:

  1. Вещното право на ползване е особена вид тежест върху имота.

Това рязко съкращава броя на желаещите да купят подобен имот. За разлика от другите видове тежести /ипотеки, възбрани, искови молби и пр./, тази тежест не се предполага, че може да бъде махната с пари или изпълнение на определени условия или действия.

Има два начина това все пак да се случи – човекът, който има право да ползва имота, да се откаже доброволно от това си право или да си отиде от този свят.

Ако човек веднъж е решил, че иска да си запази правото на ползване, значи е имал причина за това и едва ли ще бъде лесно убеден да го стори доброволно. Кога ще дойде краят на жизнения му път не знае никой. В случая с моя клиент „бабата“ е на 63 години. Жената може да си доживее и до 100 години. И нали се досещате, че дори да имотът да се предложи за продажба на много изгодна цена и да се купи с „бабата“, въпросната жена може и да надживее потенциалния инвеститор. Защото в тая работа с нишката на живота ред няма.

2. Вещното право на ползване ще откаже всеки кредитор, имащ здрав разум, да приеме имота за обезпечение.

Защо? Защото смисълът на ипотеката е, ако кредитоискателят спре да плаща, кредиторът да може да продаде имота и да си върне дадените пари. А за да продаде имота, трябва да има желаещи, които да го купят. А, както вече надявам се сте се убедили, малко са хората, които биха си купили „апартамент с баба“. Освен ако бабата не е на 98 години и на смъртен одър.

Ето защо няма и банка, която да приеме за обезпечение имот с учредено вещно право на ползване. Чувала съм за заложни къщи, които понякога се вкарват в тези схеми, но познавам достатъчно хора, работещи в небанкови финансови институции и определено мога да кажа, че и те се пазят от подобно приключение.

Да се върна на случая с терзанията на моя клиент...

Едно вещно право на ползване – или в полза на бабата, или в полза на друго лице, което бабата си избере, би могло да ограничи съществено възможностите за творене на глупости по отношение на имота от неразумния внук.

Въпрос на информация и най-вече – въпрос на информация навреме.

Защото това с правото на ползване е важно да се направи навреме. Какво означава „навреме“?

В момента, в който се прехвърля жилището от бабата на внука.

Защо?

Защото ако на бабата й дойде този акъл /или смелост/ с правото на ползване след като е дала имота, внукът може и да не се съгласи с тези нови идеи. И ще си е в правото. Защото той ще е пълноправен собственик и държател на жилището и никой няма да има право да му се меси в решенията по отношение на имота оттук нататък.

Така че, както е казал народът – малко да ти дойде, ама навреме.

А като споменах „навреме“ – дали това не трябва да е още в училище?

Ако смятате, че тази информация може да бъде полезна и на друг – споделете я в социалните мрежи!

Ако темата ви е интересна, рубриката „Това не се учи в училище ще бъде допълвана всеки понеделник с нова статия по темата. Може да се абонирате за новите статии във формата по-долу.

📢За да получите безплатен достъп до над 750 видеа по темата „Как да сбъдвате сделките си с имоти безопасно, особено ако те са обвързани с кредит“, абонирайте се тук 👉за канала на Поля Христова в Ютуб!

Споделете тук:
Абонирай се за новите статии
Научи истината за пазара на недвижими имоти! Разбери кое е най-важното, ако имаш или търсиш кредит!  
Прочети още