„Аз ще прехвърля къщата на внука, пък родителите му да се сърдят колкото искат!“
Класическа закана на баба, която се е ядосала на сина или дъщерята си и е решила да ги „накаже“, като прехвърли имотите си директно на внуците си. То не е точно наказание, защото би трябвало всеки родител да е щастлив, ако на детето му му падне от небето актив, за който не е работило. Но у нас много често децата смятат, че родителите им са им длъжни. За всичко. Както се казва – от люлката до гроба. Много често децата гледат имотите на родителите си и мислят за тях като за свое наследство. А те не са. Имотите на живите им родители са си актив на родителите. И този актив може всеки един момент да изчезне от хипотетичната наследствена маса /разбирайте – от наследството/.
Та затова, въпреки иначе здравата родителска логика, че е хубаво детето ти да получи подарък „от небето“, някои родители не са никак щастливи от този факт. Донякъде комичното е, че за да бъде надарен един непълнолетен, то някой трябва да го представлява. И този някой обикновено е родител. Така че често в тези случаи родителите „стискат зъби“, представлявайки децата си при подобни дарения, само защото осъзнават, че на „бабата“ може да й дойде друг акъл и да реши да дари имота си на някой, който не й е чак толкова близък. Но това е само любопитна подробност. Тази статия е за дуго…
Основният повод за притеснение, изтъкван от родителите, който съм чувала през годините, е че детето им е прекалено незряло, за да получава имоти. Най-вече, защото има опасност да се разпореди с имота. Да го продаде, например, на безценица. Някой да го подведе, да го излъже.
Този тип притеснения ме накараха да разбера, че очевидно много хора у нас не са наясно как работи правната ни система по отношение на вещните права на малолетните и непълнолетните.
Ето защо ви давам малко конкретика:
- Децата, собственици на имоти /под „дете“ разбирайте ненавършилите 18 години/, не могат да се разпореждат с имотите си, без изричното разрешение на Районния съд по настоящ адрес на детето.
- Ако непълнолетен дари имота си, сделката е нищожна. С други думи казано – все едно никога не е имало сделка.
- Дете не може да заложи имота си /обезпечаване на чужди задължения/, освен ако отново не бъде убеден съда, че това е наложително, че е в очевидна полза за детето или че е за извънредни нужди на семейството. С други думи казано – тук пак съд трябва да бъде убеден, че подобно действие е разумно и е в интерес на детето.
Точка!
Този факт рязко ограничава възможностите някой да подведе малолетния или непълнолетен собственик. Не, че е невъзможно. Но е много по-малко вероятно.
Ако трябва да обобщя…
Няма причина да се притеснявате, че когато един непълнолетен се сдобие с имот, ще може да прави с него каквито си иска глупости. Ще го продаде и ще изпие парите или ще ги даде за наркотици.
Това е добрата вест.
Всяка монета, обаче, има две страни.
А що се отнася до имот, придобит от непълнолетен, казусите върху които има смисъл да се мисли предварително, преди да сте прехвърлили имота на името на детето, са два:
- Ами ако наистина се наложи имотът да бъде продаден – по някаква сериозна и неотложна причина? – Доколко оправдано е да се „затвори“ един актив и оперирането с него да зависи от това какво ще реши някой съд?
- Нима навършването на 18 години прави човека 100% съзнателен и способен да взема адекватни и правилни решения? – Може ли да направите нещо, за да ограничите риска от „правене на глупости“ с имота след навършване на пълнолетие на неговия млад собственик?
Това са въпроси, които вълнуват много хора. Част от тези хора не смеят да споделят тези си притеснения на глас. А те са нормални. И ако човек има базова информация по темата – ще може да вземе информирано решение как да постъпи. Да прехвърли ли имот на непълнолетен, или не? Да ограничи ли пълнолетния собственик в действията му, или да му гласува 100% доверие?
И не, тези въпроси не се коментират в нито един учебник по нито един предмет.
За тях – в следващите статии.