Убедена съм, че ако повече купувачи знаеха от какво наистина трябва да се страхуват при сделките с имоти, за какво е най-важно да внимават, на пазара биха се случвали в пъти по-малко безумия.
Купувачите, както обясних в предходна статия, са се фокусирали толкова много в тежестите върху имотите, че ако този факт не беше трагичен, щеше да е комичен.
Повечето хора смятат, че след като виждат дадено име в документа за собственост, то значи това е собственикът.
И да, много често случаят е такъв. Но не винаги е така.
Нека дам пример. В нотариален акт за покупко-продажба от 1970 г. фигурира само Иванчо като собственик. Той, обаче, е бил женен за Марийка, когато е придобивал имота. Името на Марийка никъде в акта не се споменава. Днес дядо ви Иван продава имота си и показва удостоверение за семейно положение, в което пише, че женен за баба Пенка. И толкова. Колко от вас ще се сетят да питат колко пъти се е женил дядо Иван? Колко от вас ще поискат документ, който да показва какво е било семейното положение на Иванчо през 1970 г., когато е придобивал жилището? Колко купувачи ще могат да дадат адекватна обосновка и отговор на въпроса на продавача: „Защо пък ви е това сега и какво точно искате от мен?“.
Но това беше леко лирично отклонение. За съжаление могат да се дадат доста примери, от които да стане ясно, че не винаги онзи, който е записан в документа за собственост като собственик, е единственият собственик.
Кога може да се окаже, че дори този, който е записан като собственик в титула за собственост, пак да не е собственик?
Когато например е придобил имота от несобственик или актът, с който е придобил, бъде по някакъв начин опорочен и обявен за нищожен. В превод – все едно никога не се е сключвал такъв акт. Най-страшното, което може да се случи на една сделка.
Как човек може да разбере дали не е попаднал в такава ситуация?
Като си изследва внимателно представените от продавача документи и знае какви допълнителни документи да изиска, за да може да си подреди пъзела на собствеността. Ако не знае какво да гледа и какво да пита, нека се обърне към някой, който знае.
А какво правят повечето купувачи?
Вземат копие от нотариалния акт за жилището и тичат в Агенция по вписванията да проверяват има или няма тежести. И ако видят, че няма, успокояват се.
Това е и причината толкова много купувачи да неглижират правната и въобще специализираната помощ при сделките с имоти. Голям процент от хората смятат, че ако успеят да си извадят сами удостоверение за тежести на имота, който купуват и си намерят от някъде бланка на предварителен договор, то работата значи е опечена.
За съжаление има случаи, в които работата така се „опича“, че чак горят пожари. Ето в такива пожари изгарят понякога парите на наивните купувачи.