От време на време все се намира по някой, който да ме пита каква е разликата между „нотариален“ и „натурален“ акт.
Изкушавам се да споделя, че разликата е същата, като тази между „компютри“ и „компоти“.
Но примерът не е точен.
Защото и компютрите, и компотите си съществуват. Компотите може и да са на изчезване, но ги има. А такова животно – „натурален“ акт – просто няма!
Чували или сте израза „натурален акт“?
Най-вероятно – да.
И ако сте го чували от баба си – няма страшно.
Обаче – ако го чуете от някой, който има претенцията да ви съветва по „имотните въпроси“. Ако го чуете от брокер или /недай си боже!/ от адвокат…
Стягайте багажа и дим да ви няма!
Само веднъж слухът ми е бил гален от упоритото повтаряне на един възрастен адвокат, който ми обясняваше, че „натурален“ акт ще ми покаже, след като се увери, че „клиентите ми имат сериозни намерения“. И не – не ставаше дума нито за сватба, нито за годеж. За пари си говорехме.
Нотариален акт – това правилната и единствена дума.
Най-лесно може да си го обясните като „заверен от нотариус“ или „изготвен от нотариус“.
Идва от институцията, която го заверява – от „нотариус“.
Не от земя. Не от „натура“.
Както се опита веднъж да ме убеди един брокер /не казвам колега/, който много се чудеше как така, като съм виждала аз „натуралния“ акт на апартамента, не съм можела да му прочета дали сградата е тухлена, или е панелна. Но този въпрос – за типа строителство, дето някои колеги го търсят, незнайно защо, в нотариалните актове, ще си го запазя за отделна статия. Мнооого е добър!
От тази статия, ако съм успяла да заостря вниманието ви към съветници и разбирачи, които ви говорят за „натурални“ актове, ще я броя за успешна.
