Накъде ще се движи пазарът на недвижими имоти?
Този въпрос вълнува доста страни – продавачи, купувачи, банки, брокери, нотариуси, адвокати, общините и държавата.
За добро или за лошо – нагоре!
Защо сме толкова смели в твърдението си?
Факторите са наколко:
Какво беше положението преди кризата от края на 2008 г.?
Имаш клиент купувач, а нямаш какво да му предложиш. Появи се нов апартамент за продажба и пред сградата се оформя сборище от дебнещи брокери и крайни клиенти. Част от купувачите тръгваха за оглед с подготвена сума за депозит – за да спрат от огледи и продажба харесания имот направо на място. На някои особено атрактивни имоти понякога се оформяха смехотворни мини търгове.
Когато настъпи кризата – положението се промени на 180 градуса.
Продавачите изведнъж станаха изключително сговорчиви, отстъпчиви и готови на всякакви компромиси. Купувачите официално получиха царската корона. Стана модерно да се избира дълго и да се иска „коментар на цената“ на имота в размер на 10 %, дори на 20 %. И понеже всичко в природата е кръговрат – днес отново жезълът на властта преминава в продавачите. Все повече купувачи търсят посреднически услуги. Все по-малко продавачи правят отстъпки в цената. А цените бавно и упорито пълзят нагоре.
- Пазарът отчита все повече сделки в незавършени сгради.
Сделки с имоти в сгради без разрешение за ползване /или по-познатото на клиентите Акт 16/? Това се беше превърнало в екзотика през 2009 г. и 2010 г. Причината беше рязкото спиране на финансиране на незавършени сгради от страна на банките, както и множеството строители, които закъсаха или направо фалираха. Това изплаши и отдръпна купувачите от незавършените сгради. Покупката „на зелено“ се превърна в лош спомен.
Днес купувачите стават все по-смели. В сгради, завършени едва на груб строеж, вече има останали непродадени само единици апартаменти.
- Банките отново разхлабиха изискванията, както към кредитоискателите, така и към имотите.
Отново започнаха да се прокрадват т.нар. белележки за „допълнителен доход“. Отново се появиха кредити на хора, осигуряващи се на минимална работна заплата и то кредити в размери над 50 000 лв.
Някои банки започнаха с бонусите и подаръците. Пощенска банка например вкара лотария – подарък 12 месечни вноски по новоотпуснати ипотечни кредити. УниКредит Булбанк връща четири вноски на редовни платци.
Не забравяйте, че всичко ново е добре забравено старо. И че историята много обича да се повтаря.
За добро ли е всичко това?
Зависи за кого. Защото човешката памет по презумпция е кратка.
Хората ще забравят урока на 2008 г. Отново ще се втурнат да вземат все по-големи кредити. Ще купуват имоти, които не са им по джоба. Разбира се – с пари, които не са техни. Все по-често ще се обръщат към банките. А нивата на лихвените проценти имат неприятното свойство да се движат… не само надолу.
Цените отново ще се надуят изкуствено. А този филм вече сме го гледали.
Въпросът е, дали след година-две, участниците на имотния пазар ще си го спомнят и ще се поучат от старите грешки?