/Знаете ли какво наистина рискувате, ставайки гарант по кредит?

Знаете ли какво наистина рискувате, ставайки гарант по кредит?

Споделете тук:

Сигурно поне веднъж в живота ви се е случвало някой ваш близък да ви помоли да му станете гарант по кредита.

Гарант, съдлъжник, съкредитоискател, поръчител – може би сте чували всички тези термини. Няма да влизам в подробности кое точно какво значи и какви са разликите между тях.

Ще ви кажа какво е общото помежду им.

Всички тези хора се забъркват под някаква форма с чужд кредит.

Аз ги наричам „помагачи“.

Това са хора, загрижени за другите. Те са готови да рискуват собствената си безопасност, за да помогнат на другите.

Стоп!

Прочетете отново последните две изречения и знайте, че това са двете най-големи заблуди по отношение на хората, които встъпват под каквато и да било форма в чужд дълг.

Какво имам предвид?

Да, хората, които помагат на други хора да вземат кредити, наистина са загрижени за другите. Но замисляли ли сте се, че освен тези, които имат нужда от пари, в живота на всеки човек има още едни „други“. Това са най-близките му: деца, брачен партньор, родители, братя и сестри. Вземайки решение да участвате или гарантирате по какъвто и да било начин чужд дълг, щете – не щете вие замесвате най-близките си. Ако кредитът се плаща редовно от този, който го е взел – проблеми няма. Но картинката рязко се преобразява, ако човекът, на когото сте решили да помогнете, спре да плаща. И имайте предвид, че може да се окаже невъзможно да го накарате да плаща. Как така? Може да е изчезнал, да е фалирал или да е предал Богу дух.

Искате ли конкретика?

Съдебната практика е пълна с конкретика. Но нека аз ви разкажа една история. Нека си я представим като приказка, но това ще е приказка за възрастни.

Имало едно време един млад, здрав, нахакан и преуспяващ мъж…

Ще го нарека Иван. Иван имал бизнес, който вървял добре. Имал служители, които му вярвали и приятели, които били винаги до него. И семейство имал – жена и две деца. Иван започнал да взема кредити и наливал парите в бизнеса си. Нещата на пръв поглед вървели добре, но нещо започнало да се обърква. Какво? В нашия случай не е важно. Важното е да знаем, че за няколко години Иван успял да убеди свои роднини и приятели да ми станат съдлъжници и поръчители. Нещо повече – успял да убеди няколко негови служители да изтеглят кредити на свое име, които той ползвал и плащал. Плащал до момента, в който не умрял. А умрял в катастрофа.

Сигурно някои от вас се питат: Не е ли имал застраховка живот?

Имал е! Само че е шофирал пиян, а застрахователите не изплащат застраховки на пияни лица. Знаете ли как го водят? Самоубийство. И да ви кажа – има резон.

Та на нашия герой съдбата рязко му свирила червен картони той слязъл от сцената. На сцената останали другите. Тези, които го наследили и онези, които се били задължили по кредитите му заедно с него.

Какво станало?

Приятелите и роднините платили до стотинка на банката всичко, което Иван дължал. „Всичко“ било повече от половин милион лева.

Дали са опитали да не платят?

Естествено! Един от съдлъжниците се развел със съпругата си, за да спаси апартамента си. Е, не успял. На банката й трябвало месец, за да събере доказателства, че разводът е фиктивен и човекът загубил имота си. И не, банката не се впечатлила от факта, че човекът имал три деца. Дали разводът е останал наистина фиктивен след това приключение… това не знам.

Жертвоготовните служители, които били взели кредити на свое име си останали с кредитите, но за сметка на това – без работа. Фирмата фалирала, но не заради смъртта на собственика си, а заради лошото й управление и стотиците хиляди левове, натрупани към НАП.

Тук ще прекъсна приказката. В нея няма хепи енд. Но пък има много поука.

И ако си мислите, че злодеят в приказката е банката, уверявам ви, че не е така. Банката просто си е прибрала онова, което по право е имала да взема.

Ако сте обвинили Иван, ще ви кажа, че Иван не е завлякъл всичките тези хора нарочно. Малко хора теглят кредити с идеята, че после няма да ги връщат. Много хора се качват в колите си пили. Ужасно безотговорно е, но признайте пред себе си – не познавате ли и други хора, които го правят? Не се ли срещат някои от вас с подобни личности всяка сутрин в огледалото?

Още повече хора умират, без да са го очаквали. Иван можеше да загине абсолютно трезвен, но карайки сърф, и банката пак нямаше да плати.

Защо ви разказвам тази история?

За да помислите за хората, които са се съгласили да помогнат на Иван да вземе кредитите си. Помислете за онези, които са мислели, че забъркат само себе си в тази каша.

И запомнете!

Никога, никога не рискувате само себе си, когато влизате в чужд дълг!

Помислете хубаво върху това, когато следващия път ви помолят да подобна услуга и на вас ви стане „неудобно да откажете“.

Ако смятате, че тази информация може да бъде полезна и на друг – споделете я в социалните мрежи!

Споделете тук:
Абонирай се за новите статии
Научи истината за пазара на недвижими имоти! Разбери кое е най-важното, ако имаш или търсиш кредит!  
Прочети още