/Стара архива на Имотен регистър – оръфани бумаги и липсващи документи

Стара архива на Имотен регистър – оръфани бумаги и липсващи документи

Споделете тук:

Не, това не е дело на мишки. Това е резултат от човешко безхаберие – нашето лично и на държавата ни.

Безхаберие управническо…

Защото все още нямаме пълен електронен регистър на документите, подлежащи на вписване в Имотния регистър на страната.

Наше лично безхаберие…

Защото част от хората, на които се налагаше да ползват родния стар архив, си позволяваха дори да късат страници от предоставените им за информация томове. 

Нямаше да повярвам, че има индивиди, които наистина унищожават и без това жалкия ни архив, ако не бях се карала лично с една невинна на пръв поглед възрастна женица, която за по-лесно реши да си откъсне онова, което й трябваше от азбучника.

Азбучници – така се наричат томовете, в които би трябвало да се съхранява информацията за стари документи /преди 1990 г./ – документи за собственост на недвижими имоти, ипотеки, възбрани и всякакви други документи, свързани с правото на собственост и подлежащи на вписване в Агенция по вписванията.

По времето, когато се възмущавах от жената, скъсала страница от въпросния азбучник, бях все още много наивна. Мислех си, че става дума само за безхаберие. След време разбрах, че унищожаването на информация от архива е брутален, но ефективен начин да отрежеш достъпа на собственик на имот до нотариалния му акт. И ако си задавате въпроса: „Кой би го направил?!“, отговорът е: „Има кой!“. Истината е, че ако имате имот, който сте наследили от дядо си, но не разполагате с документи, би трябвало да се притеснявате повече от роднини и съседи, които биха могли да присвоят съвсем законно наследството ви, отколкото от професионални измамници.

По-голямата беда е, че на една страница от азбучниците се съдържа информация поне за 30 други документа, свързани с 30 различни имота. И като изчезне цялата страница, затрива се наистина много информация, която няма как да бъде възстановена.

Ето какво имам предвид: снимките са от въпросната стара архива на Имотен регистър на Агенция по вписванията.

За да не изнасям лични данни, покрила съм датите на документите. Но тъжната истина е, дори да ви покажа въпросните дати, когато голяма част от останала информация е изядена, откъсната, избледняла или просто… липсваща – шансовете ви да откриете документа, който търсите, са точно колкото тези да спечелите от Националната лотария /всички се пробват, малцина успяват/.

Ето защо си е живо проклятие да се наложи да ровите из старата архива на Имотния ни регистър. Това е точната дума: ровене. И докато се налага да го правим, тези документи ще изглеждат все по-окаяно и ще ни вършат все по-малко работа. А докато най-после се финансира това прословуто пренасяне на всичките тези хартии пред разпадане /някой от тях – вече разпаднали се/ може и да не остане какво да се дигитализира.

Не искам да ви описвам служителите, чиято работа е по цял ден да разнасят тежките и прашни томове. На самите томове са заприличали някои от тях – изхабени. Чудим се защо тия хора са вечно намусени и недоволни от живота. И на вас да ви се налага ежедневно да мъкнете десетки килограми прашна хартия от времето на баба ви, а едновременно с това да вардите част от тая хартия да не изчезне, и вие сигурно ще яхнете метлата.

Какво може да се направи?

От години е ясно какво. Пълен електронен регистър. Дигитализация на всички документи. Или поне на онези, които са останали.

И да, това означава, че трябва да се назначат доста хора, които ще се занимават само с това. Ще трябва и заплати да им се плащат. И тези заплати ще излизат от нашия джоб.

Но истината е, че ние така или иначе ги даваме парите. Защото за  всички онези хора, които са без документи за собственост за имотите си, ако не ги открият в родния архив, пътят е само един: обстоятелствена проверка. Това е процедура, свързана с разход на време, нерви и пари. Колко пари? Местният данък е двойно по-висок от стандартния данък за покупко-продажба на имот. В цифри: за София ще се наложи да платите 5 % данък за лукса да си се сдобиете с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Ще си платите, разбира се, и нотариална такса. Та сметката ще набъбне до 6 % – 6.5 % върху размера на данъчната оценка. За времето и ходенето по мъките няма да обяснявам. Наясно е само онзи, който е минал процеса.

С две думи казано – пари така или иначе се изливат. Защо да не ги изливаме в правилната фуния, та поне време и ядове да спестим?

Ако споделяте начина ни на мислене – споделете и тази статия или се присъединете към „Сделки с имоти“ в социалните мрежи!

Споделете тук:
Абонирай се за новите статии
Научи истината за пазара на недвижими имоти! Разбери кое е най-важното, ако имаш или търсиш кредит!  
Прочети още