Масова заблуда на много собственици на имоти, предприемащи продажба на жилището си, което е лична собственост /придобито преди брака или получено чрез дарение или наследство/, е че другият съпруг несобственик няма никакво отношение към сделката.
Голяма е изненадата на доста продавачи, когато разберат, че нотариусът изисква съпруга /съпругата/ да подпише декларация, че е съгласен с продажбата.
Ето го и самият текст на закона – чл.26 от Семейния кодекс:
Разпореждане със семейното жилище – лична собственост
Чл. 26. Действията на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост на всеки един от тях.
Причината за това задължително изискване е понятието „семейно жилище“.
Какво е „семейно жилище“?
Семейно е жилището, обитавано от семейството.
Семейното жилище може да е лична собственост само на единия съпруг, т.е. другият съпруг може да не е собственик, но да ползва имота.
Семейното жилище може да е и съпружеска имуществена общност /СИО/, т.е. собственост е и на двамата съпрузи и се ползва за живеене от семейството.
Защо законодателят е вкарал термина „семейно жилище“?
Със сигурност – не, за да създава неприятности на съпрузите, чиято лична собственост е продаваният имот. Въпреки че много често – точно това се случва.
Законът пази семейството и особено, ненавършилите пълнолетие деца в семейството. Поради тази причина се появява и юридическият термин „семейно жилище“.
Ако съпругът собственик реши да продаде жилището, в което живее семейството, законодателят е предвидил право на другия съпруг несобственик /в случай, че именно този имот се ползва за живеене от семейството/ да се съгласи или не с продажбата. Основната идея на законодателя е да осигури подслон на семейството и особено – на децата в семейството.
Какво се случва, ако съпругът несобственик не се съгласи с продажбата на семейното жилище?
Законодателят изрично се произнася за това в чл.26 от Семейния кодекс:
„Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.“
С други думи, съпругът несобственик, дори да откаже съгласие за продажба на имота или да не могат да бъдат преставени по някаква причина доказателства за наличие на друго жилище, съдът е длъжен да се разпореди.
Казано накратко…
Продавате ли жилище, независимо как сте го придобили, ако сте женен, ще ви се наложи:
- или да „замесите“ и съпруга /съпругата/ си;
- или да докажете на нотариуса по сделката, че продаваното жилище не е семейно.
